от reg_reg1 » 24 Юни 2011, 19:08
Ето ги и мотивите:
МОТИВИ : Срещу подсъдимите М.Р.Д. *** предявено с тъжба от Б.К.К. и Г.И.Г. обвинение за престъпление по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 и т.3, във връзка с чл.147, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от НК, за това, че на 17.11.2009 г. в подадена жалба с вх.№ 9577/17.11.2009 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, са разгласили позорни обстоятелства за Б.К.К. и Г.И.Г., в качеството им на длъжностни лица, при или по повод изпълнение на службата или функцията им, като написали, че не са си свършили добре работата, че са поддържали нерегламентирани връзки с посочените от подсъдимите в жалбата извършители на деянието, че не са проявили интерес по повод това, което се е случило и не са реагирали на подадения сигнал, като клеветата е била извършена публично.
Тъжителят Б.К. е предявил граждански иск солидарно срещу двамата подсъдими М.Д. и И.Д. за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, който иск беше приет за разглеждане ведно с наказателното производство, а тъжителят К. беше конституиран като граждански ищец.
Тъжителят Г.Г. е предявил граждански иск солидарно срещу двамата подсъдими М.Д. и И.Д. за сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, който иск беше приет за разглеждане ведно с наказателното производство, а тъжителят Г. беше конституиран като граждански ищец.
В съдебно заседание, редовно призовани, и двамата тъжители се явяват лично и поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение, както и предявените граждански искове. Тъжителят Б.К. развива подробни доводи и аргументи в подкрепа на обвинението, като счита, че същото е безспорно доказано от събраните по делото доказателства и моли съда да наложи на подсъдимите предвиденото в закона наказание. Тъжителят Г. се солидаризира с казаното от К. и заявява, че няма какво повече да добави.
Подсъдимите се явява лично в съдебно заседание. Подсъдимата Д. дава подробни обяснения, като сочи, че тя е позвънила в полицията в гр.Ловеч за помощ и описва предимно скандала със семейство Станчеви. Както тя, така и подсъдимият И.Д. пледират за невинност и искат да бъдат оправдани. Защитникът им – адвокат Н. от ЛАК също пледира за оправдателна присъда по отношение на двамата, като изтъква многобройни доводи и развива подробни съображения в подкрепа на тезата си, като основно акцентира на обстоятелството, че с написаното от тях в жалбата до Началника на РПУ – Ловеч са упражнили гарантираното си от Конституцията право да изразяват свободно мнението си. Сочи също така, че никой от тъжителите не е посочен поименно в жалбата и в нея се изразявало едно общо недоволство от действията на полицията, предвид дългогодишния им конфликт със семейство Станчеви. Алтернативно пледира, в случай, че двамата подсъдими бъдат признати за виновни, да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НПК, тъй като деянието е малозначително. Оспорва основанието и размера на предявените граждански искове, като се мотивира с обстоятелството, че не са представени доказателства какви служебни проверки са били извършени на двамата тъжители.
От събраните по време на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и от обясненията на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителите Б.К.К. и Г.И.Г. *** и били служители на МВР с месторабота РУ на МВР – Ловеч.
Подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. ***, където отглеждали крави. От доста години между тях и семейство Станчеви – свидетелите Виолета Ганчева Станчева, Здравко Г. Станчев и Генади Здравков Станчев, които имали къща в с.Радювене, съществувал конфликт и влошени взаимоотношения.
На 14.11.2009 г., в с.Радювене отново възникнал скандал между подсъдимите Динчеви и семейство Станчеви. Повода бил счупено странично огледало на автомобила на свидетеля Здравко Станчев от кравите на Динчеви, когато последните ги изкарвали на паша. В скандала се намесили и съпругата на Станчев – свидетелката Виолета Станчева и синът му - свидетеля Генади Станчев. Имало отправени реплики и заплахи и от двете страни, както и опити за физическа разправа. Подсъдимата Д. се обадила за съдействие в РУ на МВР – Ловеч. Същото направил и свидетелят Генади Здравков, като след обаждането слязъл към центъра на селото, за да изчака служителите на полицията. Сигнала бил получен от дежурния по ОДЧ при РУ на МВР-Ловеч, който изпратил на място полицейските служители в състав : тъжителите Б.К. и Г.Г., както и свидетелите Петко Иванов Петков и И.К. Иванов. В центъра на селото те били посрещнати от свидетеля Генади Здравков, който ги завел на мястото на инцидента. Когато пристигнали, там били Виолета и Здравко Станчеви, както и подсъдимият И.Д., а подсъдимата М.Д. била вече излязла извън селото с кравите. Полицейските служители изслушали страните в конфликта, видели счупеното огледало. Тъжителят К. съставил протокол за предупреждение на основание чл.63 от ЗМВР на свидетеля Генади Станчев, с който го предупредил да не се саморазправя и заплашва подсъдимият И.Д., както и че всички спорни въпроси между тях, следва да ги разрешават по съдебен ред. Като свидетел по протокола се подписал тъжителят Г.Г.. От свидетелят Здравко Станчев пък били снети писмени обяснения. След това, Станчеви обяснили на полицейските служители, че в носената от подсъдимата Д. торба имало оръжие. Решили да проверят сигнала, след което и четиримата се качили в служебния автомобил и излезли извън селото, за да търсят Д.. В момента когато я видели с кравите, ги настигнали с тяхната кола Станчеви и им обяснили, че подсъдимият Д. се обадил на съпругата си по мобилния телефон, че полицаите отиват към нея. Служителите на полицията преценили, че ако действително е имало такова оръжие, то то вече е скрито и е безмислено да проверяват Д., поради което отпътували обратно към гр.Ловеч. Още същият ден тъжителят К. изготвил докладна записка до Началника на РУ на МВР-Ловеч, в която описал посетения от тях скандал в с.Радювене.
На 17.11.2009 г. подсъдимите Динчеви депозирали жалба в РУ на МВР – Ловеч, заведена с вх.№ 9577/17.11.2009 г., подписана и от двамата и адресирана до Началника на управлението. Освен до Началника на РУ на МВР-Ловеч, жалбата била адресирана и до Районния прокурор на гр.Ловеч, с копия до Началника на противопожарната охрана – гр.Ловеч и Министъра на вътрешните работи. В жалбата Динчеви изложили тяхната версия за случилото се на 14.11.2009 г. в с.Радювене. На втора страница от жалбата посочили, че „…Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат. Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е повода….”, а на трета страница от жалбата написали, че „…дошлите полицаи, които не са реагирали….”.
Така депозираната жалба, станала повод за извършване на служебна проверка в РУ на МВР-Ловеч, разпоредена от началника на управлението. Били депозирани докладни записки от тъжителите К. и Г., а от участвалите в конфликта лица, в т.ч. и подсъдимите Динчеви били снети обяснения. Обяснения по случая били снети също така и от редица жители на с.Радювене. Резултатите от проверката били обобщени от Цанко Ангелов – Началник група „ООР” при РУ на МВР-Ловеч, който в докладна записка до Началника на управлението описал установеното по случая, както и действията на пристигналите на място полицейски служители. Извода му бил, че последните са направили всичко необходимо за изясняване на фактическата обстановка и са предприели действия съобразно правомощията си.
С писмо от 04.12.2009 г., Началника на РУ на МВР – Ловеч уведомил подсъдимите Динчеви за резултатите от проверката и предприетите във връзка с това действия.
По делото не се установиха данни, които да подкрепят твърдяното от тъжителите, че във връзка с жалбата на Динчеви, случаят е бил наблюдаван от Министерство на вътрешните работи. Не се установиха и данни за проверки или взето отношение по работата им във връзка със случая от други компетентни и висшестоящи органи от системата на МВР.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.148, ал.2, изр.1-во, във връзка с ал.1, т.3, във връзка с чл.147, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от НК, като на 17.11.2009 г., в подадена жалба с вх.№ 9577/17.11.2009 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, в съучастие като извършители, са разгласили позорни обстоятелства, че : „Полицаите и въпросните побойници останаха в полицейската кола да си шушукат. Никой от дошлите полицаи не прояви интерес какво се е случило, кой е виновен, какъв е повода….” и че „…дошлите полицаи, които не са реагирали….”, по отношение на Б.К.К. и Г.И.Г. – полицейски служители в РУ „Полиция” – Ловеч, в качеството им на длъжностни лица, при изпълнение на службата им.
Съдът намира, че подсъдимите са извършители на посоченото деяние. Осъществили са изпълнителното деяние чрез действие, като писмено, в подадената от тях жалба са разгласили несъществуващи позорни обстоятелства, свързани с твърденията им относно поведението на тъжителите на 14.11.2009 г. в с.Радювене, при изпълнение на служебните им задължения като полицейски служители и с оглед задълженията им да осигурят обективно изясняване на случилата се конфликтна ситуация и гарантират правата на участвалите в нея страни. Разгласяването е станало като несъществуващите позорни обстоятелства били доведени до знанието на Началника на РУ на МВР – Ловеч, а в последствие, предвид назначената вътрешна проверка и до техните колеги от управлението.
От обективна страна разгласените позорни обстоятелства са неистински, тъй като внимателния анализ на събраните по делото писмени доказателства и най-вече от показанията на разпитаните свидетели се установи, че пристигайки на мястото на инцидента, тъжителите К. и Г. са изпълнили съвестно задълженията си и са реагирали съобразно дадената им компетентност. На първо място, въпреки, че само те двамата като автопатрул са били изпратени на произшествието, то тъй като е липсвала достатъчна предварителна информация какво се е случило, са осигурили подкрепление вземайки със себе си и колегите си – свидетелите Петков и Иванов. Сам по себе си, този факт навежда на извода за професионално отношение към изпълнение на служебните задължения и липсата на „неглижиране” на проблема. Недоказани останаха твърденията на подсъдимите в жалбата, че дошлите полицаи не са проявили интерес какво се е случило, кой е виновен и какъв е повода, както и че тъжителите и свидетелите Генади и Здравко Станчеви са шушукали в полицейския автомобил. Напротив от разпитаните по делото свидетели става ясно, че полицаите и в частност тъжителите К. и Г. са изслушали подробно обясненията и на двете страни в конфликта, без да проявяват предубеденост или пристрастност към някоя от тях. В подкрепа на тези показания е и обстоятелството, че още същият ден тъжителят К. е изготвил докладна записка до Началника на РУ на МВР-Ловеч, в която подробно е описал случая и което описание съвпада с установеното в хода на съдебното следствие. Не отговаря на истината и твърдението, че тъжителите не са реагирали. Видно от материалите по преписка № 9577/09 г. на РУ „Полиция” – Ловеч, от свидетелят Здравко Станчев са били снети писмени обяснения, а на свидетеля Генади Станчев е бил съставен предупредителен протокол по чл.63 от ЗМВР. Освен, че с това те са предприели действия в рамките на дадените им от закона правомощия, то този факт опровергава и твърденията на подсъдимите, че тъжителите са били с особено отношение и пристрастни по отношение на семейство Станчеви, тъй като е видно, че спрямо тях са били предприети действия с цел предотвратяване по-нататъшното развитие на конфликта, докато спрямо Динчеви такива не е имало. А и от друга страна, от законова гледна точка, тъжителите, в качеството си на полицейски служители и с оглед дадените им правомощия, е нямало какво повече да направят по възникналия скандал между двете фамилии. Успокоили са „страстите”, предупредили са свидетелят Генади Станчев, като в протокола са му указали, че спорните въпроси следва да ги разрешават в съда. Нямало е как да реагират на твърденията на Динчеви, че спрямо тях е било упражнено физическо насилие от страна на Генади и Здравко Станчеви, защото това обстоятелство дори и безспорно установено, не касае поведението на тъжителите по простата причина, че пристигайки на мястото, полицейските служители не са заварили действия на физическа саморазправа между спорещите. Дори и да е имало такива преди пристигането на полицейските служители, то подсъдимите е следвало да защитят правата си по съответния законов ред, но не и да отправят в жалбата позорящите, неистински обстоятелства спрямо тъжителите, изразявайки по този начин съмнения в обективността и професионализма на пострадалите и в подчинеността им единствено и само на закона. Именно в този контекст, тези обстоятелства са позорящи и се отразяват отрицателно на репутацията на пострадалите в качеството им на длъжностни лица, каквито безспорно са те по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК. Още повече, че подсъдимата М.Д., както и самата тя заявява в дадените пред съда обяснения, не е била вече на мястото, когато са пристигнали полицейските служители и е нямала непосредствени впечатления от случилото се в нейно отсъствие.
Що се отнася до въпроса кой първи се е обадил в полицейското управление, дали това е била подсъдимата Д. или свидетелят Генади Станчев, който въпрос е един от акцентите в защитната теза на подсъдимите, то съдът счита изясняването му и обсъждането му за ирелевантно по отношение предмета на доказване по настоящето дело. Безспорно е, както се посочи по-горе, че между двете фамилии е възникнал скандал, безспорно е също така, че полицейските служители са се отзовали своевременно на получения сигнал и факта кой е подал сигнала или кой първи се е обадил, е без значение относно установяването на изнесените в жалбата позорящи обстоятелства спрямо тъжителите. Дори и безспорно доказано обстоятелството, че Д. се е обадила в полицейското управление, то това по никакъв начин не касае истинността на изнесените в жалбата твърдения за действията на тъжителите.
Съдът не кредитира и становището на защитата за несъставомерност на деянието поради това, че пострадалите не са били поименно посочени в жалбата от подсъдимите. Подсъдимите са направили в жалбата коментар на поведението на тъжителите, които конкретно, като дежурен автопатрул са били изпратени по сигнала, поради което не може да се приеме, че клеветническите твърдения са отправени до определена категория хора, в случая, до полицията като институция призвана да охранява реда и правата на гражданите.
Обстоятелството, че разгласените позорни обстоятелства са по отношение на полицейски служители, при изпълнение на службата им, квалифицира деянието по чл.148, ал.1, т.3 от НК, като безспорно е качеството им на длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК.
От субективна страна подсъдимите М. и И. Динчеви са осъществили деянието при пряк умисъл, съгласно чл.11, ал.2 от НК – съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването на тези последици. Съставът на престъплението е осъществен дори и когато позорящите обстоятелства се изнасят, като слух или съмнение. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Р № 51/19.11.1980 г. на ІІ н.о. на ВКС. Отправили са клеветническите твърдения със ясното съзнание, че подадената от тях жалба ще достигне до лицата, за които е била адресирана.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимите за виновни и ги осъди.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото се изяснява от писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите, както и от обясненията на подсъдимата Д..
Причини за извършване на престъплението се явяват желанието на подсъдимите да дискредитират доброто име и професионални качества на тъжителите пред Началника на РУ на МВР - Ловеч съзнавайки, че К. и Г. са служебно зависими от него.
Съдът призна подсъдимите Динчеви за невиновни и ги оправда по обвинението в частта с квалификация по чл.148, ал.2, във връзка с ал.1, т.1 от НК, за това да са разгласили позорните обстоятелства публично. Клеветническите твърдения са били обективирани писмено, в жалбата до Началника на РУ на МВР – Ловеч от 17.11.2009 година. Престъплението клевета е резултатно, като престъпния резултат настъпва, когато клеветническите твърдения достигнат до знанието на трето лице, в случая – Началника на полицейското управление. Факта, че в последствие, в резултата от назначената от него проверка, те са станали достояние и на други лица и колеги на тъжителите, не прави клеветата нанесена публично, тъй като престъплението вече е било довършено с узнаване на твърденията от началника на управлението.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимите И.П.Д. и М.Р.Д. по обвинението, за което ги призна за виновни, съдът базирайки се на принципите на законност и индивидуализация съобрази следното :
- обществената опасност на деянието извършено от двамата подсъдими е завишена в сравнение с типичната за този вид престъпления, с оглед степента на засягане на обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на тъжителите в обществото, на положителната оценка на професионалните им качества като полицаи за техните служебни прояви. Отправянето на клеветнически твърдения към представители на полицията, засяга отрицателно не само обществената оценка спрямо наклеветените полицаи, но и спомага за изграждане на едно негативно отношение към органите на Министерство на вътрешните работи като цяло, разколебава доверието в обективността и професионализма на българската полиция. Затова и съдът не приема довода на защитата за малозначителност на деянието.
- от друга страна, обществената опасност на двамата подсъдими е ниска, касае се за зрели хора, с чисто съдебно минало, семейни и трудово ангажирани. Съдът отчете и обстоятелството, че при подаване на жалбата от 17.11.2009 г., до голяма степен подсъдимите са се ръководили и от желанието да защитят правата си, предвид продължаващия във времето конфликт със семейство Станчеви и съпътстващата в подобни случаи емоционална възбуда, макар и жалбата да е била подадена три дни по-късно от случилото се на 14.11.2009 година.
При обсъждане на въпросите по чл.301 от НПК съдът съобрази, че не са налице основания за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, предвид квалификацията на престъплението и разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК.
С оглед на изложеното, съдът намира, че наказанията на двамата подсъдими следва да се определят при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което на основание чл.148, ал.2, изр.1-во, във връзка с ал.1, т.3, във връзка с чл.147, ал.1, предл.1-во, във връзка с чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК им наложи наказания глоба в размер на 2 500 лева за всеки от тях, които следва да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт и обществено порицание за всеки от тях, което следва да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиовъзела в с.Радювене, Ловешка област.
Съдът намира така наложените наказания на подсъдимите за справедливи и, че съответстват на обществената опасност на деянието и авторите му, като чрез тях ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.45, във връзка с чл.52 от ЗЗД, съдът уважи отчасти предявения от Б.К.К. солидарно против подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. граждански иск, като осъди последните да му заплатят сумата 400 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до предявения размер от 1 500 лева отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Съдът уважи отчасти и предявения от Г.И.Г. солидарно против подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. граждански иск, като осъди последните да му заплатят сумата 400 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 17.11.2009 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата до предявения размер от 1 500 лева отхвърли, като неоснователен и недоказан.
Безспорно се доказа, че подсъдимите Динчеви с виновното си и противоправно поведение са осъществили фактическия състав на непозволеното увреждане, като са разгласили позорни обстоятелства за ищците Б.К. и Г.Г.. Неминуемо при това положение и като се има предвид, че тези обстоятелства са станали достояние и на прекия ръководител на ищците – Началника на РУ на МВР – Ловеч, се накърнява доброто име и професионална репутация на ищците като граждани и полицаи. В следствие на назначената вътрешна проверка от Началника на управлението, тези позорни обстоятелства са станали достояние и други техни колеги. Събраните в хода на делото писменни и гласни доказателства категорично потвърждават наличието на причинна връзка между виновното поведение на подсъдимите и ответници по иска, от една страна и от друга – настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в претърпени морални страдания от ищците, които съдът по справедливост определи в размер на сумата от 400 лева за всеки от двамата, като за разликата до претендирания размер от 1 500 лева отхвърли и двата иска, като неоснователни и недоказани. Не бяха установени данни, както твърдят ищците, че освен проверката назначена от Началника на РУ на МВР-Ловеч, е била извършвана и друга такава, от по-висшестоящ орган от системата на МВР, както и че случая е бил наблюдаван от Министерство на вътрешните работи. Доказателства в тази насока не бяха ангажирани.
При този изход на делото съдът осъди подсъдимите М.Р.Д. и И.П.Д. да заплатят солидарно на Ловешки районен съд сумата 50 лева, представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :