нарушение на местна подсъдност въпреки възражение

[perper1]

Привет. Ако в срока за отговор на ИМ е направено възражение за местна подсъдност, но съдът неоснователно го отхвърли и постанови Решение по същество, това съществено нарушение ли е?
Какво ще направи въззвината инстанция - ще обезсили ли решение, ще го отмени ли, ще реши делото по същество, или ще го изпрати на местнокомпетентния съд? Благодаря Ви.

[neutralen]

Заинтересованата страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността. Ако сте пропуснали тази правна възможност, остава определената от първоинстанционния съд подсъдност. При това положение Втората инстанция няма вече правомощия да разглежда и се произнася по възражението за подсъдност.

[Melly]

Не съм съвсем съгласна.
Съдът служебно е задължен да следи за подсъдността на иска. Въззивният съд също е задължен да провери наличие/липса на тази абсолютна предпоставка. Неспазената подсъдност е съществено нарушение, което е касационно основание за допускане на въззивното Решение пред ВКС. Ако бъде установено, последицата е обезсилването му като недопустимо и връщане на делото за гледане от компетентния по степен съд като първа инстанция.

[eurolinker]

Melly, аз пък не съм съгласен с вас ...

Съдът служебно е задължен да следи за подсъдността на иска. Въззивният съд също е задължен да провери наличие/липса на тази абсолютна предпоставка.

Съдът не следи служебно за местната подсъдност (освен в случаите по чл. 109, ама ние не знаем дали сме в тази хипотеза), а се произнася инцидентно по този въпрос само при възражение на ответника (каквото в случая е направено).

[karanedeff]

Решение № 2212 от 12.XI.1955 г. по гр. д. № 4896/55 г., IV г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - граждански отделения, 1955 г., С., Наука и изкуство, 1956 г.

чл. 81,

чл. 92,

чл. 231, б. "д" ГПК

Обстоятелството, че първоинстанционният съд не е уважил направено от страната възражение за неподсъдност на делото, а е разгледал и решил същото в нейно отсъствие, не може да служи за основание постановеното от същия съд и влязло в сила решение да бъде отменено съгласно чл. 231, б. "д" ГПК, щом страната е редовно призована. Определението по чл. 92, ал. 1 ГПК не подлежи на обжалване.
__________________________________
по стария ГПК

[kulova]

Същото казват и новите чл. 119 и чл. 120 от ГПК.

[Melly]

Всеки казус е сам за себе си. Разликата в казаното от мен е тази, че не съобразих, че определението, с което в отговора на ИМ е релевиран отвод за подсъдност, което искане е оставено без уважение, подлежи на самостоятелно обжалване пред горестоящия съд, чието разрешение пък подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274 ГПК. Оставам на становището, че ако ответникът валидно е поддъжал и пред въззивната инстанция отвод за подсъдност, основателността на това своевременно направено и поддържано възражение следва да се преценява от ВКС, тъй като не само заинтересованата страна може да го повдигне, а и съдът има тази възможност - чл.122 във вр.чл.118 ГПК.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 809 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
...........
Съставът на І т.о. на ТК на ВКС, счита, че постановеното въззивно определение подлежи на касационно обжалване при условията на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, тъй като с него се дава разрешение по същество на производство по подсъдността по възражение по чл.119,ал.3 ГПК. Правото на заинтересованата страна да обжалва определението във връзка с подсъдността по чл.121 ГПК включва, на основание чл.274,ал.3,т.2 ГПК, възможността за касационно обжалване. В този смисъл, освен цитираната от касатора съдебна практика е и е Определение № 32/2011г. на ТК, Определение № 198/2010г. на ТК, Определение № 33/2011г. на ТК, Определение № 892/2011г. на ТК на ВКС и др.

[kulova]

На мнение съм, че чл. 118 не урежда хипотеза на спор за подсъдност, а изначално служебно произнасяне на сезирания съд, с което служебното начало се изчерпва.