зов за помощ

[bobisolo]

ЗОВ ЗА ПОМОЩ
От Елена Борисова Илиева

Незнам към кого да се обърна, но ще опитвам докато мога и докато не загубя и последната си надежда...
Помогнете ми, изхвърлят ме на улицата с болната ми майка и с двете ми внучета, за които съм била и баба и майка и всичко.
От 1997 г. по закона за реституцията със майка ми бяхме извадени от обитаваното дотогава от нас жилище в гр. София ул. Бр. Миладинови 56 и бяхме настанени в общинско жилище в ж.к. Люлин 4, бл. 402, вх. Г, ет. 7, ап 20. До 2009-та година успявахме да плащаме редовно всички режийни разходи свързани с апартамента, но тогава за огромно съжаление майка ми заболя много тежко от рак на гърдата и в началото на 2010-та година претърпя много тежка операция за отстраняване и на двете гърди.
За да покрием разходите по операцията и следоперативното лечение, изтеглих заем. За да успявам да бъда коректен платец по заема, пренебрегвах други свои харчове. Ограничавах се във всичко, което можех да спестя. Аз съм пенсионер-инвалид с 3-та група инвалидност и пенсия 120,00 лв., а майка ми взима 210 лв. пенсия. Мислех, че ще стигат за да живеем скромно и да погасявам вноските по заема, но парите все не стигаха за основни неща: храна, лекарства и по-късно учебници и подобни за внуците ми.
Поради безпаричието и ангажимента ми към банката, започнах да изоставам с плащането на наема на общинското жилище и режийните разходи по него. По това време в жилището живеехме аз, майка ми, и семейството на сина ми, който се разведе през 2006 г. и съдът присъди дъщеря му на него, а малко след развода и малкият му син се присъедини към нас, след като избяга от тормоза на майка си. От този момент в жилището живеехме 5(пет) човека, но не се оплаквам, защото сме много сплотено семейство и сме си помагали и крепяли един друг.
До 2013 г. когато и малкия ми внук завърши гимназия, а внучката ми записа редовно курс на обучение в СУ”Св. Климент Охридски”, продължихме да изпитваме голям недостиг в семейния бюджет и с натрупване в годините бяхме задлъжняли на общината вече около 1500.00 лв за наем, 2400.00 лв ВиК и 300.00 лв Топлофикация.
На 13.3.2013 г. получих писмо от кантора „Наеми” на община Люлин с искане да заплатя всички задължения до момента наведнъж. Това за мен е изключително непосилно и затова на 27.3.2013 г. подадох писмено молба до кмета на общината с искане да ни помогне и да направим план за разсрочване на натрупаните задължения и му обясних причините довели до това състояние. Кметът трябва да се произнесе в рамките на законния едномесечен срок, но до този момент не съм получила отговор. От разговор със служителя на кантора „Наеми” Г-жа Чотова узнах, че има отговор от кмета на моята молба, но тя отказва да ми го даде за да се запозная с неговото съдържание. Това ме накара да потърся лична среща с кмета. На 3.7.2013г. се срещнах и разговарях с кмета. Направи ми впечатление на справедлив човек, който ми вникна в проблема веднага. Г-н кмета ме увери, че е разпоредил да се разсрочат плащанията ми, като се направи изричен план за това и да ни оставят да ползваме жилището, но Г-жа Чотова продължава да ни заплашва , че ще ни изгони ако не платим всичко накуп. Освен това тя твърди, че вече е продала обитаваното от нас жилище на друг ползвател.
Моля да ми се отпусне еднократна помощ по закона за социално подпомагане или друг законов или подзаконов акт като помощ за хора в крайно затруднено положение или подобен.
Уважаеми Дами и Господа пак ще го повторя: незнам към кого да се обърна, но ще опитвам докато мога и докато не загубя и последната си надежда...
Пише Ви една жена на ръба на отчаянието.
Мои приятели и комшии ми помагат с каквото могат и дори събраха известна сума, но тя е крайно недостатъчна. По техен съвет и с помощта на работодателя на сина ми отворих набирателна банкова сметка за дарения към мен и с това писмо, с много молба и потъпкано достойнство Ви моля помогнете с каквото може и Господ да Ви благослови.
Банкова сметка в ЦКБ АД с IBAN: BG28CECB97901039819600 BIC: CECBBGSF


Елена Илиева
/Пенсиониран учител/

[esecont]

Учител, пък пише "незнам", вместо "не знам".

Имаш моето съчувствие и подкрепа, ако историята е истина, но е ако е просто някаква техника и измама за изкарване на пари, наистина не е много хубаво, защото хората после ще са скептични да помагат на наистина на някой в нужда.

[svdim]

какво точно ви смущава в историята? Има стотици хиляди хора в това положение.
Това, че не искате или не можете да помогнете не означава, че трябва да обвинявате непознат човек в опит за измама.
Сред адвокатите има най-много измамници, от личен опит знам това