Изпит за адвокати и младши адвокати 2014

[djandarin]

Ясно е то, че всичко е чисто теоретично, но ето на какво са ме учили мен: "формалните престъпления, при които визираната от закона изпълнителна дейност е такава, че не дава практическа възможност за отграничаване на нейното начало от довършването. Тук опитът не е принципно изключен, той е в принципно възможен ако изпълнението се изразява в процес на известна продължителност във времето".

[eurolinker]

Ето още един въпрос, който предлагам за коментар.
Отказът на прокурора да допусне доказателства в досъдебното производство може да бъде обжалван:
а)пред съответния първоинстанционен съд
б)пред по-горния прокурор
в)както пред по-горния прокурор, така и пред съответния първоинстанционен съд

Според мен, верен е отговор "б" - арг. от чл. 200 НПК, т.к. няма предвидено в кодекса обжалване на такова постановление на прокурора пред първоинстанционен съд.
Други мнения?

П.С. До горния извод стигнах след ручкане из НПК. Без ручкане може, ако тествУваНия има практика или помни наизуст всички хипотези посочени в НПК, за които има предвидано обжалване с ЧЖ. Ама пък тогава (ако има опита) защо ще се тествУва...Леко абсурдно...

[zmeyan]

" Ама пък тогава (ако има опита) защо ще се тествУва..."

Защото може да си мисли, че има опита и като практика може и да го е натрупал, ама реално да е неправилен и ....
А бе защо се задълбочавате толкова над теста кое и защо било вътре - имате право на 12-15 грешки ...

Ето ви още един въпрос да се почудите кой е ЕДИНСТВЕНИЯТ верен отговор, задаван нееднократно по тестовете до момента:

Недобросъвестният владелец придобива вещно право след изтичането на давност от:
а) 3 години
б) 5 години
в) 10 години

И да уточним - вещите могат да бъдат както движими така и недвижими.

[bimomamata]

Важно е на теста, а и на казусите да не се мисли много, ако се зацикли може да откараш часове по 1 въпрос, а време няма. Ако някой се колебае, няма проблем да свери със седящите наоколо 3,4,20 човека, ако и те са писали същото, най - вероятно е вярно. И да не се забравя шанса е 50 на 50. После уелком ту дъ джънгъл както казват братята хамериканци.

[djandarin]

Недобросъвестният владелец придобива вещно право след изтичането на давност от:
а) 3 години
б) 5 години
в) 10 години

И да уточним - вещите могат да бъдат както движими така и недвижими.

Ми то за движимите вещи няма разграничение на добросъвестно и недобросъвестно владение - все си е 5 години, тъй че верния отговор тук трябва да е "в".

[zmeyan]

Ми то за движимите вещи няма разграничение на добросъвестно и недобросъвестно владение - все си е 5 години, тъй че верния отговор тук трябва да е "в".

Извинявай, но не разбрах...
твърдиш, че няма недобросъвестен владелец на движима вещ?
или
твърдиш, че добросъвестния владелец на движима вещ придобива собствеността й след 5 години?

Само за яснота, а не защото не вярвам да не разбирате същността:

Идеята е, че според това дали недобросъвестното владение е над движима или недвижима веща, в единия случай е 5 години, а в другия е 10 години. И тъй като въпросът не е зададен коректно... има два верни отговора и изпитващият може да си избере ... съответно да ви го брои като верен или като грешен.
Е, може да се избере и варианта с 3 години - тогава изпитващият няма да може да избира

[djandarin]

Разграничението не е дали вещта е движима или не. Нима твърдиш, че добросъвестен владелец на недвижим имот ще го придобие по давност след 10 години?

[zmeyan]

Разграничението не е дали вещта е движима или не. Нима твърдиш, че добросъвестен владелец на недвижим имот ще го придобие по давност след 10 години?

Очевадно е изяснено във въпроса, че става въпрос за недобросъвестност. Така че добросъвестното владение се изключва.

Неизяснено е дали се касае за са движима или недвижима вещ, откъдето идва и разликава във верните отговори.
Твърдя, че при недобросъвестното владение на движима вещ придобивната давност е една, а при недобросъвестно владение на недвижима вещ придобивната давност е друга, както и че и двете са посочени като отговори, но не уточнено за движими или недвижими вещи става въпрос. Съответно верният отговор е един при едната хипотеза и друг при другата.

[djandarin]

Придобивната давност за движими вещи съгласно чл.80 от ЗС е 5 години, като никъде в закона не се споменава това владение добросъвестно ли е или не е. В чл.78 ЗС е уредено придобиването на движима вещ чрез добросъвестно владение, но не е уреден различен срок от този по чл.80 ЗС. Следователно придобивната давност на движима вещ е всякога 5 години и няма нужда да се прави такова разграничение на добросъвестно и недобросъвестно. Релевантно е единствено по отношение на недвижимите вещи, където срока е различен и оттам си правя извода, че така зададен въпроса следва да има за верен отговор "В".
Това е мое мнение, не го налагам, все пак дискусия трябва да има, нали за това е форума...

[zmeyan]

Колега, идеята не е да гадаеш на този тест за всеки въпрос какво евентуално са имали предвид и какво не (не че не се налага). Аз също съм на мнение, че вероятно са имали предвид недвижимите вещи. Факт е обаче, че ако цъкнеш отговор 5г., а не 10г могат да ти го броят за грешен, при положение, че ще е верен!!! Както и обратното.
Дали се дели владението на движимите вещи на добросъвестно или недобросъвестно въобще не се определя от това дали в закона е предвидена различна придобивна давност или е еднаква. Да, наистина придобивната давност е еднаква за движимите вещи ... и какво от това, когато е различна при движимите и недвижимите, а не е уточнено за кои става въпрос.
Просто си задай въпросите:
1) Колко е придобивната давност при недобросъвестно владение на движима вещ? - Отговор 5 години
2) Колко е придобивната давност при недобросъвестно владение на недвижима вещ? - Отговор 10 години
3) Колко е придобивната давност при недобросъвестно владение на вещ? - Отговор - ?

За да отговориш на въпрос 1) и 2) ти трябват само и единствено знания, извлечени директно от закона.
За да отговориш на въпрос 3) обаче, въпреки знанията ти на закона, не можеш да отговориш еднозначно и прибягва до "предпочитан отговор" като за целта сравняваш отговорите на два други въпроса, които обаче никой не те пита:
4) Колко е придобивната давност при добросъвестно владение на движима вещ? - 5 години
5) Колко е придобивната давност при добросъвестно владение на недвижима вещ? - 5 години

Сравнявайки вече четирите въпроса ( 1,2,4 и 5) получаваш някъде различен цифров отговор и си казваш... "ахаа, тука има разлика някаква, сигурно затова ме питат, значи това трябва да е верният отговор, щото иначе за кво ме питат, ако няма разлика? Това трябва да е". И по логически път, използвайки дедуктивен път сравнения, аргументи за противното и по аналогия извличаш някакви заключения.
Е да де, ама ми се струва, че не е редно така да се решават правните казуси

[djandarin]

Е да де, ама ми се струва, че не е редно така да се решават правните казуси

С това съм напълно съгласен!

[djandarin]

Колеги, получавам противоречива информация относно таксата за явяване на изпита, някой може ли да каже колко пари струва?

[varna_moreto]

50 лв е таксата.

[rasprom]

Здравейте колеги!

Някой знае ли есенната дата на изпита? И докога е срока за подаване на документите за явяване?

Мерси.

[eurolinker]

Към момента няма обявена дата. За есенната изпитна сесия заявлението се подава най-късно до 15 септември.

[rasprom]

Благодаря!

[eurolinker]

Казус 1

Петър Димитров с постоянен адрес в гр.Варна, сключил с Васил Стоянов писмен договор за продажбата на незастроен УПИ в гр.Царево, който притежавал в СИО със съпругата си Добринка.При пращането на цената Димитров предал на Стоянов владението върху имота, както и всички строителни книжа за него, съгласно които на собствениците се разрешавало да построят в имота 2МЖС.Тъй като Добринка работела в чужбина, Петър Димитров обещал на Стоянов, че тя ще изпрати пълномощно за продажбата и страните се уговорили, че веднага след получаването му сделката ще бъде изповядана с нотариален акт.
Десетина дена по късно Стоянов препродал с предварителан договор имота на Иван Филипов,с постоянен адрес в гр.София, като му предал владението и получените от Петър Димитров строителни книжа.Филипов започнал веднага строителството в имота и за кратко време изградил 2МЖС в груб строеж.
Добринка отказала да даде пълномощно, тъй като разбрала от познати, че имота може да бъде продаден на значително по висока цена от тази, която съпругът и получил от Стоянов.
Въпроси:
1. Действителен ли е договора между Петър и Стоянов и може ли Добринка да го развали?

Договорът е действителен, това е предварителен договор и отговаря на изискванията за такъв (писмена форма, включени са съществените условия на окончателния договор).

Добринка не може да го развали. Да, разпореждането с вещ СИО трябва да стане от двамата съпрузи. Да, сделката е оспорима от другия (неучаствалия) съпруг в 6-месечен срок. Но когато съпругът оспори сделката с иск по чл. 24 ал. 4 от СК той иска обявяване на сделката за недействителна, не иска развалянето й. Още повече, че развалянето може да се иска от изправната страна по договора, а Добринка дори не е страна по този договор.

2.Ако Васил Стоянов предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, следва ли съдът да го уважи или само отчасти?

Както е зададен въпросът (на който поумувах на изпита) излиза, че съдът би уважил подобен иск. Аз лично се чудя дали това наистина е така. От една страна, съдът е длъжен да провери дали са налице условията за прехвърляне по нотариален ред, вкл. дали отчуждителят е собственик. От друга, сделката би се санирала с изтичането на 6-месечния преклузивен срок от узнаване на другия съпруг за разпореждането с вещта (но не по-късно от 3 години от извършването му), при условие, че не е оспорена.

Ако приемем, че съдът би уважил този иск, то тогава би следвало да го уважи изцяло. Предмет на предварителния договор е сключване на договор за прехвърляне на собствеността върху цялата вещ. Освен това СИО е неделима. Съпрузите не могат да се разпореждат с дела си от СИО, който биха получили при нейното прекратяване, вкл. с дела си от отделни вещи.

3.Възникват ли за Петър Димитров някакви неблагоприятни последици?
По третият въпрос имаше още нещо но не си го спомням!

Не, колега, нямаше нищо друго по третия въпрос.
Колкото до отговора - поне според мен не възникват. Не са налице предпоставките да отговаря при евикция, тъй като купувачът е знаел за правата на съпругата. При обещание действието на трето лице на обезщетение подлежат претърпяните от кредитора вреди, а такива в казуса не са споменати (признавам, че изобщо не се сетих за общещание действието на трето лице, но с това време на разположение - толкова).

P.S. Хубаво се усетих, че платената от Стоянов цена представлява задатък. Но изобщо не съобразих, че тъй като Стоянов всъщност е изправната страна, той може да иска дадения задатък в двоен размер. Т.е. за Петър Димитров настъпват неблагоприятни последици.

4.Ако предяви някакъв иск Филипов какъв трябва да бъде той?

4-ти въпрос всъщност гласи:
Ако Добринка поиска да си върне владението на имота от Филипов, какъв иск трябва да предявят двамата съпрузи, пред кой съд и кои са легитимираните страни?

Според мен се предявява иск по 108 ЗС (ревандикация) - иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик (тъй като собствеността не е прехвърлена нито на Стоянов, нито на Филипов. Предварителните договори нямат вещно-прехвърлителен ефект, а продажбата на чужда вещ е относително недействителна и не може да бъде противопоставена на собствениците).

Легитимирани страни - ищци са собствениците на имота, ответник - владелецът.

Надлежен съд - съдът по местонахождение на имота. В зависимост от цената на имота (неспомената в казуса), това ще е или районен или окръжен съд.

5. Какви права има Филипов върху построената от него сграда и как може да ги упражни?

Според мен има правата на добросъвестен владелец (чл. 70 ал.3 му дава тези права, тъй като е получил владението на имота на основание предварителен договор). И тъй като той самият няма право на строеж (такова имат собствениците), построената от него сграда става собственост на Димитрови по приращение. Оттук тя се явява подобрение на имота и той може да иска да получи сумата, с която се е увеличила цената на имота, като до изплащането й има право да упражни право на задържане.
Тези си права Филипов може да упражни и извънсъдебно (покана, отказ да предаде владението на имота с възражение, че има право на задържане) така и по съдебен ред.

Сега въпросът е доколко съм прав в действителност

Колега vmihaylov, вашият коментар е най-пълен и аргументиран, макар че не по всички въпроси отговорите са верни. Според мен.
Любопитен съм, какъв е за вас крайния резултат от изпита? Ако имате желание, ще коментираме пак казуса, в детайли.
Така и никой не сподели наказателно-правния казус... Колеги

[eurolinker]

Наказателният казус: Един уговаря друг да отидат да отнемат парите на чичо му, който имал магазин /май/. Купуват спрей, с който да го обезвредят. След като влизат в магазина единия напръсква чичото, след което мисля с някаква тръба, започва да го бие и го умъртвява. Племенника през това време изважда парите от касата. На входа на магазина ги пресрещат полицаи. Това се сещам

Опитвам се да съживя дискусията около казусите на последния изпит. Осъзнавам огромния риск да въвлека без да искам странния субект, чийто ник има общо с детски игрален филм...
Някой друг освен planetarium да сподели по-подробно текста на горния казус?

[olive_24]

http://www.vas.bg/bg/vas-magazine/166-2014

[eurolinker]

Мерси за линка, olive_24.
Ето моя вариант на отговори по гражданско-правния казус. Както някой каза преди мен - много интересен казус.
1Действителен ли е договора между Петър и Стоянов и може ли Добринка да го развали?
Договорът сключен между Петър и Стоян има характера на предварителен договор за сключване на окончателен договор за продажба на недвижим имот – арг. от чл. 19 ал. 1 ЗЗД.
Предварителният договор няма вещно-прехвърлителен ефект, т.е. не е приложимо правилото заложено в нормата на чл. 24 ал. 1 ЗЗД.
Предмет на този договор е недвижима вещ, която е вкл. в патримониума на СИО, т.е. тази вещ е собственост и на двамата съпрузи Петър и Добринка.
Изявлението на Димитров представлява обещание за действие на едно 3то лице – Добринка (арг. от чл. 23 ЗЗД)
Действителността на договора следва да се преценява към момента на сключването му. Следователно, предварителният договор между Димитров и Стоянов е действителен, към момента на сключването му.
Целта на прредварителния договор по чл. 19 ЗЗД е да се обещае прехвърлянето на ПС върху една вещ, при дефиниране на съществените условия, които окончателния договор ще съдържа. По отношение на Добринка, този договор е висящо недействителен.
Горният извод не означава, че Добринка може да развали договора (т.к. тя не е страна по него), а само лице с такова качество по материалното правоотношение, може да иска разваляне.

2.Ако Васил Стоянов предяви иск за обявяване на предвариталния договор за окончателен, следва ли съдът да го уважи изцяло или само от части?
За да се уважи искът за обявяване на предв. договор за окончателен, е необходимо да е налице писмено съгласие на двамата съпрузи. Такова съгласие от името на Добринка изначално липсва. Ако в хода на съдебното производство Добринка предостави съгласие в писмена форма (предвид отсъствието й от страната), то пречката пред обявяването на окончателния договор би отпаднала. Добринка не дава съгласие към никой момент, следователно искът не може да бъде уважен дори и отчасти. Ако бъде уважен, това би означавало да се разшири с още една възможност приложното поле на чл. 27 СК.
3.Възникват ли за Петър Димитров някакви неблагоприятни последици от отказа на Добринка да го упълномощи за извършване на покупко-продажбата на имота с нотариален акт?
Неблагоприятни последици за Димитров могат да възникнат във връзка със съконтрахента му Стоянов. Т.к. Димитров е обещал нещо от името на Дорбинка и в последствие Добринка не изпълнява обещаното по сключения предварителен договор, то Димитров дължи на Стоянов обезщетение – арг. от чл. 23 ЗЗД.
В казуса се казва, че ¨Димитров обещал на Стоянов, че тя ще изпрати пълномощно за продажбата и страните се уговорили, че веднага след получаването му сделката ще бъде изповядана с нотариален акт.”
С доста условности би могло да се възрази срещу Стоянов, че в предварителния договор сключен между Димитров и него е налице модалитет – окончателният договор да се сключи под условие, че Добринка изпрати пълномощно. Димитров би могъл да обоснове възражение, че несбъдването на условието го освобождава от задължението за обезщетение.

4. Действителен ли е договорът между Стоянов и Филипов? Ако Филипов предяви срещу Стоянов иск за обявяване на предварителния договор за окончателен – следва ли съдът да го уважи?
Договорът сключен между Стоянов и Филипов е с правно основание чл. 19 ал. 1 ЗЗД. Същият е действителен, ако съдържа съществените условия, които следва да се включат в съдържанието на окончателния договор. Особеното в конкретиката на казуса е, че Стоянов не е собственик на имота предмет на договора, към момента на сключването. Но това не е и необходимо. Съществува задължителна практика по този въпрос. Необходимо е обаче към момента на сключване на окончателния договор (при уговорка за срок между страните по предварителния договор) ИЛИ при повдигнат иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД (при иницииран съдебен спор), обещателят да е собственик. Този извод, дава отговор и на втория под-въпрос: Ако Стоянов е станал собственик на имота към момента на предявяване на иска по чл. 19 ал. 3 ЗЗД от Филипов, то искът би следвало да се уважи. Видно от текста на казуса обаче, Добринка не дава съгласие за продажба на имота в СИО. Това възпрепятства преминаванате на правото на собственост в патримониума на Стоянов. Следователно, искът на Филипов не би следвало да бъде уважен.

5. Добринка иска да си върне владението на имота от Филипов – какво трябва да предприемат съпрузите Добринка и Петър Димитрови?С какъв иск следва да се защитят, пред кой съд следва да бъде предявен искът, кои са надлежни страни по него и подлежи ли на вписване исковата молба?
Добринка и съпругът й следва да предявят ревандикационен иск по чл. 108 ЗС срещу Филипов. Те са останали собственици на процесния имот, ако приемем, че съдът не е уважил иска на Стоянов по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Фипипов не е станал собственик – най-малкото защото Стоянов е сключил с него предварителен договор по чл. 19 ал. 1 ЗЗД, който както казахме няма вещно прехвърлителен ефект. Тъй като владението на имота, както и всички книжа вр. строежа са в патримониума на Филипов, налице е голям интензитет в нарушаването на ПС на съпрузите Димитрови. Затова считам, че най-добра защита биха получили с предявяването на иск по чл. 108 ЗС (макар че и положителен установителе иск би бил допустим).
Искът е вещен и поради това е местно подсъден на съда по местонахождение на имота – арг. от чл. 109 ГПК. В зависимост от цената на имота, родовата компетентност е РС - Царево или Окр. Съд - Бургас – арг. от чл. 103 ГПК и чл. 104 т. 4 ГПК.
Като ищци (задължителни другари) ще се конституират двамата съпрузи. Като ответник ще се легитимира Филипов – лицето, което владее имота без основание.
ИМ следва да бъде вписана, т.к. съдебното решение по този иск е акт който признава вещното право на собственост – арг. от чл. 112 б.”з” ЗС във вр. с чл.114 ал.1 б.”в” ЗС.

6. Какви права има Филипов върху построената от него сграда и как може да ги упражни?
Фипипов е сключил предварителен договор със Стоянов относно недв. имот, като е получил владението върху парцела и стр. книжа. Фипипов не е станал собстеник на земята, т.к. предварителният договор няма вещно-прехвърлителен ефект. Филипов не е станал собственик и на постройката, т.к. не е налице договор за суперфиция между него и собственика на имота – арг. от обратното на чл. 63 ЗС. А тази постройка, заършена до етап „груб строеж” е годен за разпоредителна сделка обект. При това положние е налице приращение - собственикът на земята е и собственик на постройката – арг. от чл. 92 ЗС.
За да отговорим какви права има Филипов върху построената в чужд имот сграда, следва да уточним дали той е добросъвестен владелец или е недобросъвестен. Считам, че той е недобросъвестен – владението се основава на предварителен договор. Последният безспорно е правно основание, но то е негодно да го направи собственик – арг. от чл. 70 ал. 1 ЗС, вр. чл. 19 ал. 1 ЗЗД. Предварителният договор има облигационно действие, не и вещно. Следователно собствеността не е преминала у Филипов по силата на чл. 24 ал. 1 ЗЗД.
В тази хипотеза, Филипов има правата на недобросъвестния владелец по чл. 74 ал. 1 ЗС. Искът във връзка с подобренията по чл. 74 ал. 1 ЗС почива на института на неосонователното обогатяване. Сградата в груб строеж е обект годен да бъде предмет на прехвърлителна сделка. Следователно искът би бил с предмет по-малката сума – разноските, които Филипов е направил за изграждането на строежа.
Искът е с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 74 ал. 1 ЗС.

Ще се радвам, ако има конструктивна опозиция на моите отговори, т.е. с контрааргументи, подкрепени от правни норми и/или задължителна съдебна практика.