кога законна и кога мораторна лихва?

[reg_reg1]

Здравейте.
Прави ми впечатление, че когато се претендира лихва за обезщетение от непозволено увреждане, се петендира законна лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, без да се конкретизира какъв е размера на тази лихва /мораторна/ за времето от увреждането /забавата/ до предявяването на исковата молба. Например : увреждането е станало на 01.01.2014г., а исковата молба за 1000 лв. се предявява на 01.05.2014г. - диспозитива на решенията е "осъжда да заплати сумата от 1 000лв. ведно със законната лихва считано от 01.01.2014г."
Ако обаче не се касае за непозволено увреждане, а се касае за например вземане въз основа на облигациинно отношение изискуемостта на което е настъпило на 01.01.2014г., а пък иска се предявява на 01.05.2014г., пак за 1000 лв., тогава диспозитива е "осъжда да заплати сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва считано от 01.05.2014г. /дата на предяването на иска/, както и сумата от 30 лв./примерно/ представляваща мораторна лихва върху главницата за времето от 01.01.2014г. /настъпване на забавата/ до 30.04.2014г. /до подаването на исковата молба/."
Правилно ли е това различие? В чл. 84 и чл. 86 ЗЗД не се прави разлика между вземане заради деликтно обезщетение или облигационно / с изключение за необходимост от покана разбира се/.

Недоумявам защо при настъпила забава за едно вземане, трябва да се посочи точно размера на мораторната лихва и да се посочи периода, а за при настъпила забава при друго вземане /на деликтно основание/ не е необходимо да се сочи точен размер и период на лихвата.
Така например за вземане за неизплатено трудово възнаграждение /срокът за плащането му е посочен в трудовия договор, така че след тази дата работодателя е в забава/, като поисках изплащането му "ведно със законната лихва считано от ......./датата която в тр.дог. е посочена за плащане/ до окончателното му изплащане" , съдът остави без движение исковата молба и даде едноседмичен срок да се посочи началото и края на периода за който се претендира мораторната лихва, както и точния й размер.
Когато пък съм предявявал иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, поисках главницата "ведно със законната лихва считано от ......./датата на ПТП -то/ до окончателно изплащане". Тогава съдът прие исковата молба за редовна - нито поиска да се посочи размер на лихва, нито периода!
Между другото, винаги съм се чудел, как обикновенните хора през 60-те год. на миналия век са изчислявали размера законна лихва за да предявят иска си, след като са нямали софтуер - сигурно е трябвало да ходят при някой счетоводител да му насят ракия, че да им сметне лихвата по формулата

[ivanov_p]

И двете са лихви за забава и са законни, прието е да се именуват мораторна, от забавата до подаване на иска, и законна, от подаване до пълното изплащане. Макар и двете да са законни и за забава, процесуално разликата е голяма - мораторната я искаш и доказваш по размер в исковото производство, не я ли докажеш ти отхвърлят иска, тя е обвързана и с давностни срокове, както за самата лихва, така и за главницата, плащаш ДТ върху размера, а законната лихва само я искаш, нея не я доказваш, не плащаш ДТ, и няма как да е погасена или да се погаси по давност докато не се изплати или погаси самото изп. основание.

[reg_reg1]

ОК, ама в кои случаи можеш да кажеш "претендирам главницата ведно със законната лихва считано от ..../датата на забавата която например е преди 2г./, и в кои случаи си длъжен да посочиш с точен размер претендираната лихва, както и да посочиш периода й от дата до дата?

[ivanov_p]

Падеж на заема 01.01.2014 г.
Завеждане на иска 01.07.2014 г.

Искания.
Моля да осъдите лошия:
1. да ни заплати главница в размер на 5000 лв.;
2. да ни заплати мораторна лихва(или "в едно с мораторна лихва) за периода от 01.01. 14 до 30.06.2014 г., датата на падежа до завеждане на иска, в размер на 200 лв.;
3. Да ни заплати законна лихва от 01.07.2014 г., датата на завеждане на иска, до пълното изплащане на главницата.
Приложение:
Платена ДТ в размер на 250 лв. (200 лв. за главница и 50 лв. за мораторна лихва).

Доказваш размера на дадения заем и дължимите 200 лв. за мораторна лихва.

Накой сливат датите, напр мораторна до 01.07. 2014, законна от 01.07. 2014, аз оставям един ден, съдилищата приемат и едното и другото.

[reg_reg1]

Благодаря.

[todorst]

запомни

[bird_of_paradise]

Прави ми впечатление, че когато се претендира лихва за обезщетение от непозволено увреждане, се петендира законна лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, без да се конкретизира какъв е размера на тази лихва /мораторна/ за времето от увреждането /забавата/ до предявяването на исковата молба. Например : увреждането е станало на 01.01.2014г., а исковата молба за 1000 лв. се предявява на 01.05.2014г. - диспозитива на решенията е "осъжда да заплати сумата от 1 000лв. ведно със законната лихва считано от 01.01.2014г."

Вземането за НУ е ИЗИСКУЕМО от дата на увреждаето и без покана - 84, ал.3(всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму... по памет).

Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване - чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.
....В този смисъл законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението за забава при неизпълнение на парично задължение, същата се дължи само при поискване и няма характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на договорни задължения. Признатото вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е еднородно по своя характер с главницата и от момента на неговото определяне, то не се идентифицира със законната лихва, чрез която е изчислено.

Не бих подкрепила обяснението на иванов ( първо говорим за обезщетения за забава, а това, че се изчислява в размера на законната лихва е друга история), но след като си схванал същината... ок.

[zmeyan]

Да не отварям друга тема, затова вписвам моето недоумение тук:

Ищецът си иска главница, мораторна лихва (до ИМ), законна лихва от ИМ до плашщането, разноски....
Ответникът плаща главницата и мораторната лихва (до ИМ) след подаването на иска.
Съдът:
Отхвърля главния иск и иска по чл.86 (за мораторна лихва до подаването на ИМ) поради плащането им по време на процеса и уважава разноските на ищеца за адвокат, НО ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ЗА ЛИХВА СЛЕД ЗАВЕЖДАНЕТО НА ИСКОВАТА МОЛБА, защото: "На ищеца не се дължи законна лихва от датата на ИМ до датата на плащането, тъй като същата е законна последица от уважаването на иска, а не самостоятелен иск за обезщетение за забава, поради което и с оглед изхода от делото не следва да се присъжда."

Моля за коментари и становища.
Може да имате предвид, че горното не е изолиран случай, макар и да не е много разпространено. Засега съм го срещал само на два състава в СРС - 73-ти Лаков и 34-ти Апостолова, но пък може и да е заразно... знам ли..

[Melly]

Решението е правилно макар не до там прецизния диспозитив.
Претенцията на ищеца е погасена чрез плащане по време на висящия процес (вземането му е парично, т.е. лихвоносно). И съдът трябва да съобрази този юридически факт. Законната лихва е акцесорно вземане по непогасената (неуважената) част от главицата. Докато съществува съдебно призната главница - има и законна лихва. Но случаят не е такъв, защото липсва главница върху която да бъде начислена лихва. Неблагоприятната последица за ответника, който е погасил по размер претендираното вземане, са присъдените в негова тежест деловодни разноски.

[ivanov_p]

Ответникът да не се скатава а да се готви за втори иск за лихви от датата на завеждане на иска по първото дело до заверяването на сметката на ищеца с претендираните суми.
Много некоректни длъжници правят опити да мамят съвестните кредитори и плащат без време, но за щастие забравят за тези лихви.

[zmeyan]

Решението е правилно макар не до там прецизния диспозитив.
Претенцията на ищеца е погасена чрез плащане по време на висящия процес (вземането му е парично, т.е. лихвоносно). И съдът трябва да съобрази този юридически факт. Законната лихва е акцесорно вземане по непогасената (неуважената) част от главицата. Докато съществува съдебно призната главница - има и законна лихва. Но случаят не е такъв, защото липсва главница върху която да бъде начислена лихва. Неблагоприятната последица за ответника, който е погасил по размер претендираното вземане, са присъдените в негова тежест деловодни разноски.

И следва да разбирам, че според теб моментът на погасяване на вземането за главница чрез плащане е без значение, стига да е след подаването на исковата молба и преди решението???
Или с други думи, ако длъжникът плати след завеждането на иска главницата и лихвата до завеждането на исковата молба,то той няма да дължи лихва от завеждането на иска до самото плащане.А ако делото е висящо 3-4 години и длъжникът плати 1 ден преди последното заседание, според теб длъжникът няма да дължи лихва за тези 3-4 години???
Явно 98% от съдиите и аз не сме на това мнение.

[ivanov_p]

Значи 98% от съдиите и ти не сте прави. Казусът е пределно ясен, искаш си неплатените лихви с нов иск, плащаш такса върху него и ти ги присъждат, но като мораторни.
Теоретичните разсъждения на ВКС, напълно правилни, са точно в тази насока и се свеждат до това, че ако длъжникът плати без съд лихвата за забава е 0.2%, тази на БНБ, но ако се стигне до съд е вече "законна" - тази на БНБ + 10%. Другото разграничение е чисто процесуално, тази до завеждането е известна по размер (лихвен % и срок) и върху нея се плаща ДТ, докато тази след завеждане на иска не е известна по размер, не се знае какъв ще е лихвеният % и срокът и затова върху нея няма Д.Т., съответно съдът няма право да я определи като дължима сума, дори плащането да е станало в процеса, защото ще се произнесе по непредявен и незаплатен иск.

[pashankov]

Поздравления за темата! Ще драсна няколко реда по един случай да видим дали правилно съм разбрал...
На 01.01.2014г кредитора има изискуеми 1000 лв. спрямо длъжника
На 01.01.2015г длъжника плаща 1000лв.
На 01.05.2015г. кредитора завежда дело като претендира, че:
Към 01.01.2015 длъжникът с издължаването си не покрива изцяло задължението си, а покрива мораторна (за забава)лихва + остатъка от главницата, а именно първо изплаща 101.37лв. мораторна лихва и остатъка от внесените по сметка на кредитора 1000лв. изплаща 898.63лв. от главницата.
След 01.01.2015г. длъжника продължава да дължи 101.37лв. върху които от датата на завеждане на иска 01.05.2015г. до постановяване на решение в полза на кредитора за изплащането на въпросния остатък от главницата ще дължи И законна лихва върху същия (101.37лв + законна лихва до датата на плащането)

[zmeyan]

Значи 98% от съдиите и ти не сте прави. Казусът е пределно ясен, искаш си неплатените лихви с нов иск, плащаш такса върху него и ти ги присъждат, но като мораторни.
Теоретичните разсъждения на ВКС, напълно правилни, са точно в тази насока и се свеждат до това, че ако длъжникът плати без съд лихвата за забава е 0.2%, тази на БНБ, но ако се стигне до съд е вече "законна" - тази на БНБ + 10%. Другото разграничение е чисто процесуално, тази до завеждането е известна по размер (лихвен % и срок) и върху нея се плаща ДТ, докато тази след завеждане на иска не е известна по размер, не се знае какъв ще е лихвеният % и срокът и затова върху нея няма Д.Т., съответно съдът няма право да я определи като дължима сума, дори плащането да е станало в процеса, защото ще се произнесе по непредявен и незаплатен иск.

Ако разсъжденията ти бяха верни, то по твоята логика съдът никога не би трябвало да присъжда лихвата за забава от завеждането на ИМ ... тъй като тя не е ясна по размер към момента на завеждане на ИМ и не е платена ДТ. Факт е обаче, че съдилищата присъждат законната лихва след ИМ с решенията си!
Дали е заплатена или не главницата се отразява на осъдителната част относно главницата.
Разглеждам единствено случая, в който лихвата е искана от съда още с исковата молба и е искана лихва не само до момента на подаване на иска, а отделно и самостоятелно и лихвата от ИМ до момента на плащането (който към онзи момент не е ясен и не се знае дали въобще ще има плащане).
В ИМ има искане за присъждане на тази лихва! и съдът е длъжен да се произнесе по това искане, дали ще го квалифицира като отделен иск с отделна ДТ или пък няма е съвсем друг въпрос, в който не искам да задълбавам.

[ivanov_p]

Съдът се е произнесъл защо не присъжда законната лихва върху главницата от подаване на ИМ до изплащане на вземането, затворил си го в скоби, а и Мели го е обяснила. Другото не разбрах.

На 01.01.2014г кредитора има изискуеми 1000 лв. спрямо длъжника
На 01.01.2015г длъжника плаща 1000лв.
На 01.05.2015г. кредитора завежда дело като претендира, че:
Към 01.01.2015 длъжникът с издължаването си не покрива изцяло задължението си, а покрива мораторна (за забава)лихва + остатъка от главницата, а именно първо изплаща 101.37лв. мораторна лихва и остатъка от внесените по сметка на кредитора 1000лв. изплаща 898.63лв. от главницата.
След 01.01.2015г. длъжника продължава да дължи 101.37лв. върху които от датата на завеждане на иска 01.05.2015г. до постановяване на решение в полза на кредитора за изплащането на въпросния остатък от главницата ще дължи И законна лихва върху същия (101.37лв + законна лихва до датата на плащането)

Кредиторът се е вкарал в голямо чудо!
1. Не е изчислил правилно лихвата. Без дело няма законна (мораторна) за забава, а друг вид "законна", тази на БНБ, която е 0.20% годишно, т.е. 2 лв.
2. Не е съобразил реда на погасяване при доброволно плащане - първо най-обременителното, т.е. лихвоносното - главницата.
3. Правилно е било да заведе заповедно за заплащане на законна (мораторна) лихва върху главницата от 1000 лв. за периода от 02.01.2014 г. до 01.01.2015 г., която вече нямаше да е тази на БНБ, а същата плюс 10% или 102 лв. и то при признато от длъжникът вземане по главницата.

[Melly]

И следва да разбирам, че според теб моментът на погасяване на вземането за главница чрез плащане е без значение, стига да е след подаването на исковата молба и преди решението???

Да, точно това съм казала.
Смятам за ненужно да цитирам членове и алинеи от ГПК, но ще ти го онагледя с един пример:
5 лв. (претенцията на ищеца) към края на устните състезания са вече 0 лв. Законната лихва е процент от главницата, нали така?
Ами 0 лв. по Х % = 0 лева. Или, НИЩО х НЕЩО = НИЩО.
Е затова съдът е прав, като е отхвърлил искането ти за законна лихва след завеждане на исковата молба.

[votpuska]

Просто всеки съдия си действа както му дойде. Правната грамотност не е на много високо ниво.. или пък става дума за чиста проба заяждане в полза на ответника. Като им е минала атестацията какво им пука?

[zmeyan]

Melly,

няколко цитата от ГПК биха били наистина от полза, но за съжаление се опасявам, че едва ли ще бъдат открити.
Относно формулките за смятане и аз мога да ги онагледя с по-сложна и не толкова повърхностна формулка като твоята:
Ако главницата е 5лв и се иска лихва върху тях...
има три времеви момента:
А - подаване на ИМ и начало на лихвата
Б - ден на плащане на главницата
В - устни състезания
И съответно формулката няма да изглежда: Нещо Х Нищо = Нищо
А ще бъде: Нещо Х Нещо(А-Б) + Нещо Х Нищо = Нещо Х (А-Б)

А относни предложението да се води ново дело за въпросната лихва.... въз основа на кой член от кой закон?

[bird_of_paradise]

И следва да разбирам, че според теб моментът на погасяване на вземането за главница чрез плащане е без значение, стига да е след подаването на исковата молба и преди решението???

Да, точно това съм казала.
Смятам за ненужно да цитирам членове и алинеи от ГПК, но ще ти го онагледя с един пример:
5 лв. (претенцията на ищеца) към края на устните състезания са вече 0 лв. Законната лихва е процент от главницата, нали така?
Ами 0 лв. по Х % = 0 лева. Или, НИЩО х НЕЩО = НИЩО.
Е затова съдът е прав, като е отхвърлил искането ти за законна лихва след завеждане на исковата молба.

Мелка, т`ва, дори да ми го разясни ВКС по реда на чл. 290 пак нЕма да го приема за вярно.
Прословутото Р 48 на Т. Домузчиев казва, че обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е договорено между страните.
Р 111 ( него го чета толкоз пъти и пак не мога да се съглася, но не това е темата, след като Б. Б с Р 86 от 2014г. поправи тълкуването) доразви тезата за приложимостта на 86, като написа, че обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата.... и прочее.
В конкретния случай имаме съдебно упражняване на права, имаме главница, имаме забава. Вярно е, че обезщетението има акцесорен характер и може да съществува до тогава, докато съществува и главния дълг( щото така ще определиш размерът му), но тея постановки са приложими само при спор за чл. 76, ал.1 ЗЗД ( ако не е заявил, какво погасява, че грешки стават).
Та, накратко- дори да е последица от уважаване на иска, с плащането, какво казва ответника?- признава задължението по основание и размер. Е, при плащане в хода на процеса вече е определен и размера на това обезщетение, а няма как съдът да не зачете фактите по реда на 235 ( погасяване на главница, `щото най-обременително), но това не означава, че за периода от дата на ИМ до дата на плащане не се дължи обезщетението по 86 ( както казах вече определено и по размер). Отхвърля иска не щото е неоснователен или недоказан, а поради плащане и това обезщетение се дължи.
Така мисля аз и трябва да се потрудиш, за да ме убедиш в противното .

Изкриви се всичко в тая държава.


За самостоятелния иск в отделно производство( идеите на Иванов нямат край ), трябва да съобразиш следните указания на ВКС:

Р 50:20.03.2010г. състав на Бобатинов: при наличието на присъдена главница и отсъствие на влязъл в сила съдебен акт по отношение законната лихва върху същата, не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг, характер.

Не отговаряш на условието за присъдена главница ( заради погасяването чрез плащане няма да имаш такъв диспозитив), следователно... не екпериментирай.

[Melly]

Поли, знаеш че съм на голям зор, но има светлинка в тунела - "сакралното число" 20-ти ще бъде спазено. Та затова ще бъда кратка.
Ще трябва да се върна назад, за да бъда максимално ясна.

Ищецът си иска главница, мораторна лихва (до ИМ), законна лихва от ИМ до плашщането, разноски....
Ответникът плаща главницата и мораторната лихва (до ИМ) след подаването на иска.
Съдът:
Отхвърля главния иск и иска по чл.86 (за мораторна лихва до подаването на ИМ) поради плащането им по време на процеса и уважава разноските на ищеца за адвокат, НО ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ЗА ЛИХВА СЛЕД ЗАВЕЖДАНЕТО НА ИСКОВАТА МОЛБА, защото: "На ищеца не се дължи законна лихва от датата на ИМ до датата на плащането, тъй като същата е законна последица от уважаването на иска, а не самостоятелен иск за обезщетение за забава, поради което и с оглед изхода от делото не следва да се присъжда."

От тук извеждам заключение, че ищецът не е предявил самостоятелен иск за обещетение за вреди (чл.86, ал.1 ЗЗД), съотвено не е платил ДТ, а е претендирал осъждане на ответника по вземането си ведно със законната лихва от предявяване на ИМ до окончателното плащане. Т.е., претедирал е лихвата като последица от уважаване на иска. И тъй като съдът се произнася само по предмета на спора, то при отхвърляне на главния иск (в мотивите е посочил защо), то законната последица е да отхвърли ИСКАНЕТО за присъждане на лихва с начало предявяване на ИМ.
Такъв един съставен диспозитив на решението формира СПН само по главния иск. Друг би бил въпросът ако бяха предявени три обективно съединени искове - за вземане по главница, за мораторна лихва до завеждане на ИМ и законна лихва след образуване на делото. В този случай мисля, че при изпълнение от страна на ответника чрез плащане по първите два иска по време на висящия процес, тогава съдът е длъжен да се произнесе с диспозитив по третия иск дали е основателен или неоснователен. Ако е основателен, то размерът му ще бъде определен в изпълнителното производство.
С тези мои разсъждения считам, че давам отговор защо някои състави се произнасят с диспозитив по самостоятелно предявен иск за законната лихва, а други - не.