Книгите, които харесвате

[vili_spasova]

Днес на ред е Уилям Уортън с "Последна любов" (авторът на "Пилето", "Татко" ...)


"..... Тази история се случи в периода април–ноември 1975. Място на действието — Париж, Франция.

Туп! Изведнъж се озовавам на колене и с ръце на асфалта до една пейка край статуята на Дидро на площадчето до булевард „Сен Жермен“ срещу църквата „Сен Жермен де Пре“.

Скъпоценните ми тринайсет тубички с боя са разпилени навсякъде. Скъпият ми триножник, който спазарих за сто франка, е съборен на земята. Единият му крак се е препънал, другият се е изопнал като на болна камила, която се опитва да стане по време на буря.

По дяволите! Само това ми липсваше. Четката е още в ръката ми. Върхът й е прекършен на около осем сантиметра от кокалчето ми. За щастие платното е паднало с рисунката горе, така че можеше да бъде и по-зле.

После забелязвам облечената в червено възрастна дама, която коленичи до мен. Сигурно приличаме на двама стари клошари, налетели да грабнат току-що подхвърлен фас. Първата ми реакция е, че вината е нейна. По дяволите, защо не гледа къде върви?

И така, все още на колене, започвам да събирам тубичките с боя, преди някой друг идиот да е стъпил върху им. Тогава би настанала истинска бъркотия — разноцветни капки из целия Латински квартал — жълти, зелени и тъмночервени. Понечвам да взема платното и се подпирам на пейката. Доколкото виждам, не е сериозно повредено. Следващия път ще се разположа на пейката, за да бъда на безопасно разстояние от смахнатите бабички, облечени в червени костюми.

Най-сетне се обръщам към нея. Тя седи и разтрива коляното си. Чорапите й са скъсани там, където е паднала на земята. Едното й коляно кърви и тя ближе пръста си и го потърква така, както би правила една котка. Но дамата не гледа коляното си, а мен.

— Est-ce que vous êtes peintre, monsieur, artiste-peintre?[1]

За какъв ме мисли, по дяволите? За землемер, измерващ „Сен Жермен де Пре“, за да снеме размерите и да я изгради в пустинята за някой арабски принц, който да я превърне в джамия?

Навеждам се и опитвам да подредя нещата в кутията и да изправя триножника. Слава Богу, нищо не е счупено! Това би сложило край на кариерата ми като художник.

— Oui, madame…

— Ах, вие сте американец. Много интересно.

Едва тогава съзирам бастуна. Бял. Чувствам се като пълен глупак. Най-големият ми проблем е равнодушието и безразличието. Отново коленича до възрастната дама..."


Нещо, което се чете за една нощ! И те кара да вярваш в чудеса.

[vili_spasova]

Красиво....

Момо Капор – „След любовта“ (откъс)

„След любовта остават телефонни номера, които избледняват. След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели. След любовта остава една маса в кафене „Манеж“ и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други. След любовта на устните остава металният вкус на несполуката. Остават адреси на стаи „от четири до шест“. След любовта остават изреченията: „изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а…“ и „обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?“ След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта. След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода. Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой. Трак! – поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи… След любовта остава изречението „Аз ще вляза първа в банята“ и отговор: „Няма ли заедно?“ – този път не! След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни. След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена. След любовта улиците са празни, а градът – пуст. След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам. Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно. Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха. След любовта остава наранената суета. След любовта остават други мъже и други жени. След любовта не остава нищо.“

източник:
http://inlife.bg/%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D1%80-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%8A%D1%81/

[vili_spasova]

Днес е ред на един прекрасен роман от любимия ми Лукяненко, с невероятно добър превод на Клара Стоименова, който се намира в Читанката:
Нескопоското

https://chitanka.info/text/26677-neskoposkoto

Първа част

Ако си здрав, млад и богат, непременно ще ти се прииска и да си красив.
Трикс, единственият и пълноправен наследник на съхерцога Рат Соийе, оглеждаше мрачно своето отражение. Ако огледалото беше магическо, то непременно щеше да започне да нервничи. И не само ако беше магическо… Всяко огледало, в което редовно се оглеждаха същества от женски пол и което уважаваше себе си от такъв поглед, на секундата би забравило, че работата му е само да отразява реалността и в никакъв случай да не я украсява.

....................................

Страхотен роман за вечерна отмора.


и тук едно ревю на който му е интересно
https://annahells.wordpress.com/2014/09/13/%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE

[vili_spasova]

Какво е бюрокрация според Лукяненко:

........."Вратите на двореца бяха отворени, а стражите пуснаха вълшебника и неговия ученик без да задават въпроси. Затова пък, с влизането в двореца, един властен възрастен мъж, който седеше зад голямо бюро, веднага подхвана Лапад. Мъжът беше облечен по някаква необичайна мода — с лачени обувки, тъмни прави панталони, бяла риза и тъмен сюртук с неудобна кройка. Около врата му беше завързана яркочервена лента, която висеше почти до пъпа му. Той веднага отхвърли всички опити на Лапад, нещо да обясни.

— Аз съм младшият церемониалмайстор на барона — каза той и връчи на Лапад някакъв пергамент. — Всички, които искат да бъдат приети, трябва да попълнят тази анкета.

— Аз съм вълшебник!

— Това е добре. Значи умеете да пишете почти без грешки.

— А ако не можех нито да чета, нито да пиша — попита вълшебникът.

— Щяхте да наемете писар. Ето там, на онази пейка седят писарите и чакат клиенти.

— А ако нямам пари да си наема писар?

— Как мислите — жлъчно попита младшият церемониалмайстор на барона — достоен ли е да отнема времето на барона един необразован и беден човек?

— Ясно — поемайки пергамента, отвърна вълшебникът.

— Дължите една сребърна монета за анкетата — добави церемониалмайсторът.

Лапад изпъшка, но плати безропотно.

— Чух за тия номера — поясни той на Трикс. — Това се нарича бюрокрация.

— Бюрокрация ли?

— Ами, да. Всички въпроси биват решавани, като се попълват разни хартийки, които се разглеждат от специална порода люде — чиновници. Това, разбира се е идиотия, аз бих му обяснил на този всичко с две думи, пет пъти по-бързо. Отдавна ми се искаше да видя как работи тази система… Така… охо… трийсет и четири въпроса. Добре тогава…

Лапад приседна до една свободна маса, която стоеше малко по-встрани, огледа презрително старото неподострено перо, което лежеше до мастилницата, пълна със засъхнало мастило и извади един красив метален молив, пъхнат в елегантно кожено калъфче.

— Така-така-така… Анкета за желаещите аудиенция… така. Име и прякор. Радион Лапад… Предишно име и прякор, ако е имало такива… хм. Същите са… Възраст… Да речем… Пол… Те подиграват ли се? Мъжки! Полът преди смяната, ако е имало такава…

Лапад погледна изумено към Трикс:

— Може в това да има някакъв смисъл, а? Така…

Той продължи да попълва анкетата, като от време на време коментираше:

— Име на майката… Име на бащата… Имате ли роднини в Самаршан или на Кристалните острови… Какъв е произходът ви — човешки или от друго същество… Замисляли ли сте нещо лошо срещу краля и кралството? Замисляли ли сте нещо лошо срещу барона… Ама че досадни хора! На колко години падна първият ви млечен зъб…

Този въпрос накара Лапад да се вцепени.

— Изглежда и това трябва за нещо… — каза той. — За какво обаче? И… аз изобщо не помня! Кога паднаха млечните ти зъби?

— И аз не помня — каза Трикс. — Трябва да питаме Халанбери…

— Нищо, ще напишем — на пет години — реши вълшебникът. — Мисля, че тогава горе-долу се случва това нещо… на колко години престанахте… не, те наистина се гаврят!

По-нататък Лапад писа мълчаливо и само от време на време се сепваше, и поразен, препрочиташе въпросите. На последния въпрос — „цел на визитата“, той отговори с красивата дума „аудиенция“, след което се запъти към младшия церемониалмайстор.

— Трябваше да го попълните с мастило — каза чиновникът, без да поглежда към пергамента.

— Защо не казахте веднага? — слиса се Лапад. — Или поне когато видяхте, че пиша с молив?

— Не съм длъжен да гледам с какво пишете! — избухна младшият церемониалмайстор. — И не съм длъжен всичко да ви обяснявам! Можехте да попитате, аз щях да ви отговоря!
— Хубаво. — Лапад тръсна пергамента. — Словото — това е работният инструмент на магьосника и не е важно, с какво е написано — с молив, с мастило или с кръв от сърцето! Словото носи в себе си смисъл, който не се променя от формата! Подчинявайки се на волята на могъщия магьосник, думите върху този пергамент промениха вида си — превърнаха се от щрихи, направени с молив в мастилени линии. Направени с най-скъпото мастило, което съществува на света — направено от дълбоководни сепии и най-висококачествена стипца!

Чиновникът погледна пергамента с леко любопитство. Думите наистина изглеждаха, сякаш написани с мастило.

— Вълшебник, значи… — измърмори той. — Наистина… Така. Цел на визитата — аудиенция. Това звучи някак странно!

— Защо? — напористо попита Лапад.

— Ами… В анкетата се пита каква е целта на вашата аудиенция, а вие отговаряте — аудиенция!

— Излъгал ли съм?

— Но това не е отговор!

— Защо да не е отговор? Ако бях написал „аудиенция?“ с въпросителна, тогава нямаше да е отговор. Щеше да е въпрос. Ако бях написал „аудиенция…“ с многоточие, също нямаше да е отговор, а размишление за целта на визитата. Аз съм написал „аудиенция“. И съм поставил точка. Това е отговорът!

В погледа на чиновника се появи нещо подобно на уважение.

— Кажете, не бихте ли пожелали да постъпите на държавна служба? — попита той. — Баронът има намерение да внедри широко бюрократичната практика в живота на баронството, а след това и в цялото кралство. Мога да ви уверя — пред нас е бъдещето!

— Бъдещето е пред магията! — твърдо отговори Лапад.

Чиновникът се усмихна снизходително.

— Да, да. Разбира се. И все пак, помислете. Имате всички качества за чиновник. Апропо, заплатата съвсем не е лоша, плащате за нощувка в хана половин цена, а след три години хазната ви осигурява жилище. От определен пост нагоре, получавате право на служебна карета със звънче…

— Със звънче ли?

— Да. Така всички ще ви правят път. Уверявам ви, няма да съжалявате!

— Ще си помисля — кисело отвърна Лапад.

— Помислете си, но не протакайте — кимна чиновникът. — Вървете нагоре по стълбите, ще покажете ето този пропуск на охраната и ще ви заведат в тронната зала. Аудиенцията започва след десет минути.

Анкетата, която Радион беше попълнил, чиновникът пъхна в чекмеджето на бюрото си.

— И защо трябваше да пиша всичко това? — попита Лапад.

— В съответното време всичко ще бъде проучено, не се тревожете — усмихна се младшият церемониалмайстор. — Побързайте за приема...."


Източник:
Читанка
https://chitanka.info/text/26677/0

[vili_spasova]

Днес, понеже е вторник и отговорът на всичко е 42, се сетих за прекрасния Швейк на Герасим Георгиев - Геро и Валентин Танев в Театър на Армията и по този повод и за книгата.

Прекланям се пред тези страхотни Човеци /не само Геро и Вальо/, които се опитват с усмивка на уста и доста голяма доза инат /също като Швейк/ да поддържат жив българския театър и да препоръчам постановката на тези, които не са намерили време да я гледат.
http://www.tba.art.bg/%D1%88%D0%B2%D0%B5%D0%B9%D0%BA___2125

Периодично си препрочитам "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война" на Ярослав Хашек, Швейк - този мил, доверчив, добър, невзрачен човечец, войник по неволя, който събира мъдрост с изпитите халби бира и разговорите с приятели по чашка

Малко от книгата:

"...— Не е нужно да говорите повече, елате с мен в коридора, ще ви кажа нещо.
Швейк последва тайния агент в коридора, където го очакваше малка изненада. Другарят по пиене му показа двуглаво орле и заяви, че го арестува и веднага ще го закара в Дирекция на полицията. Швейк се опита да обясни, че навярно господинът греши, тъй като той е напълно невинен, че не е произнесъл нито дума, която би могла да обиди някого.
Бретшнайдер обаче му каза, че той наистина е извършил няколко наказуеми деяния, между които фигурира и престъплението държавна измяна.
После те се върнаха в пивницата и Швейк каза на Паливец:
— Имам пет бири, кифла и кренвирш. Дай и една сливовица, ама по-бърже, че трябва да вървя, защото съм арестуван.
Бретшнайдер показа и на господин Паливец орлето, известно време го наблюдава и след това попита:
— Женен ли сте?
— Женен съм.
— Жена ви може ли да ви замества в кръчмата, докато отсъствувате?
— Може.
— Значи, всичко е наред, кръчмарю — весело рече Бретшнайдер, — извикайте госпожата си, предайте ѝ работата и вечерта ще дойдем да ви вземем.
— Хич да не те е еня — опита се да го утеши Швейк, — мен ме обвиняват само в държавна измяна.
— А аз какво съм направил? — завайка се Паливец. — Толкова бях предпазлив.
Бретшнайдер се усмихна и рече тържествуващ:
— Вие казахте, че мухите посрали негово величество императора. Ще ви го избият те от главата тоя император.
И Швейк напусна пивницата „При чашата“, придружен от тайния агент. Като излязоха на улицата, той се обърна към него и попита с добродушна усмивка:
— Да сляза ли от тротоара?
— Защо?
— Аз мисля, че като съм арестуван, нямам право да вървя по тротоара.
Прекрачвайки прага на полицейския участък, Швейк рече:
— Хубаво се забавлявахме. Просто не усетих как мина времето. Ходите ли често в „Чашата“?
В момента, когато въвеждаха Швейк в канцеларията, господин Паливец предаваше пивницата на разплакалата си жена, като я утешаваше с привичния си маниер:
— Недей плака, недей рева, какво могат да ми направят заради посрания портрет на негово величество императора?
И така добрият войник Швейк се намеси в Световната война по присъщия си мил, прелестен начин...."

https://chitanka.info/book/2163-prikljuchenijata-na-dobrija-vojnik-shvej

[vili_spasova]

Днес, ден след най-странната Цветница, която си спомням и в чест на безкористните и несребролюбиви /все още вярвам, че ти има/ лекари, напомням за една прекрасна книга, четенето на която си подарих през "почивните дни".

Знахар от Тадеуш Доленга-Мостович.

"...— Защото лекарското призвание — отново се разнесе гласът му — е плод на огромната, на върховната любов, любовта към ближния, която бог е посял в нашите пресъхнали сърца. Призванието на лекаря — това е вярата в братството, това е най-висшият израз на човешка солидарност. И когато отидете сред хората, за да изпълните своята мисия, помнете преди всичко едно — обичайте..."

/Цитатът е от втората книга - Морал продължението на Знахар/

[vili_spasova]

Днес искам да представя един проект на Тео Чепилов, Кирил Христов с илюстрациите на Стефан Стоев, който много е впечатли. По скромното ми мнение подобно нещо не е правено до сега в България - "панелен пънк!!! ". Романът се развива в действие, всяка неделя вечер авторите публикуват поредната глава. Става въпрос за следното:

https://www.doposledenzub.com/about

ДО ПОСЛЕДЕН ЗЪБ е пост-апокалиптичен роман, действието в който се развива в София, България, средата на 2020, малко след началото на Епидемията.

Никой не знае какво се случва със света, но нещата видимо не отиват на добре. Няколко изгубени души са случайните оцелели, които бродят немили , недраги и безкрайно изплашени по улици, покрити с трупове и обитавани от уродливи същества. Смъртта дебне иззад всеки ъгъл. Няма място за шеги, но въпреки това, типично по български, те се смеят. Дали това е началото на края или краят вече е дошъл? Ще изгрее ли светлина, ако продължат да пълзят през тунела?

Всяка следваща седмица, ще разкриваме малко по малко историята.

Глава по глава, епизод по епизод и така… ДО ПОСЛЕДЕН ЗЪБ

ДО ПОСЛЕДЕН ЗЪБ се роди като мрачна фантазия тип „най-лош възможен сценарий“ в главата на Тео Чепилов (автор на СИТУАЦИЯ след СИТУАЦИЯ, един от създателите на ПОД ПРИКРИТИЕ и като цяло дълбоко травмирана пост-квартална личност). Заедно с неговия вечен партньор в престъпленията КИРИЛ ХРИСТОВ (продуцент, познат от една телевизия и напълно непознат като софтуерен инженер), привлякоха Краля на мрака СТЕФАН СТОЕВ (Shemale Zero), който майсторски визуализира тъмнината на думите, без се да изгуби иронията.

Крайният резултат е микс от няколко западни сай-фай жанра в нещо родно и надяваме се… уникално. Има стийм пънк, има дизел пънк, има биопънк….това тук е панелен пънк!

Пожелавам приятно четене, има лееекинко неценурни изрази, та слагам червената точка

https://www.doposledenzub.com/all-posts

ПС: Попаднах на този проект след препоръка от приятел, нямам нищо общо с авторите, просто страшно ми допадна идеята.

[diqnailieva]

Последно прочетох "Неразгаданите мистерии в американската история". Няма да се увличам цитати, но е интересна и се чете на един дъх. Купувала съм я преди много години и е част от една много дълга поредица такъв тип литература. Не е роман, а по-скоро фактология видяна през очите на автора - малко или много субективно разбира се.

[vili_spasova]

Днес искам да поздравя всички почитатели на Стивън Кинг и да припомня за една книга, началото на която е сложено преди повече от 40 години:

Сблъсък!

Малко от книгата:
"...— Симптомите са съвсем обикновени — като тези на простудата. — Той започна да ги изброява на пръсти, докато разпери и десетте като ветрило. — Хрема, висока температура. Главоболие. Слабост и безсилие. Загуба на апетит. Болки при уриниране. Подуване на жлезите; отначало незначително, а след това — силно. Отоци под мишниците и по слабините. Затруднения при дишането..."

и още..

"....„Заразност 99,4%“ — помисли той. Цифрата безумно танцуваше из мозъка му. А това означаваше 99,4% смъртност, защото човешкото тяло не бе в състояние да създаде необходимите антитела за унищожаване на постоянно мутиращ вирус. Всеки път, когато успееше да създаде подходящо антитяло, вирусът просто се променяше леко. И пак поради това бе почти невъзможно да се създаде ваксина....."

".... Супергрипът, по наши наблюдения; е вирус без фиксиран антиген. Сега всеки вид грип — обикновения грип — има различен антиген; ето защо епидемиите се повтарят през две-три години, въпреки имунизациите против грип. Избухва хонконгски грип, сетне грип от тип А и хората се ваксинират. След две години избухва епидемия от тип Б и хората се разболяват, освен ако не са се имунизирали за този вид вирус.

— Но се оздравява — обади се Дан, — защото накрая организмът изработва свои собствени антитела. Тялото се променя, за да се пребори с грипа. Що се касае до супергрипа, той мутира всеки път, щом организмът създаде съпротивителни сили. По това се доближава до вируса на спина — точно като при него променя формата си, докато организмът не се изтощи напълно. Резултатът неминуемо е смърт....."


Ето статия на тази тема:

През 1978 г. от печат излиза романа на Стивън Кинг "Сблъсък". Днес сякаш реалността копира сюжета на книгата, а самият писател признава, че съжалява, че това се случва.
Кинг бе попитан в интервю за The Independent дали има моменти, когато се е чувствал сякаш животът копира някой от сюжетите му.
"Да, точно сега хората ми казват: "Е, изглежда, че сме в онзи роман на Стивън Кинг". И единственият ми отговор към тях е:„ Много съжалявам“, обясни писателят.
Той добави още, че сега "не му е много удобно да бъде себе си".
Писателят се опитва да сведе до минимум сравненията между коронавирусната пандемия и супер грипа от романа си, но смята, че пандемията "би трябвало да се случи".
Кинг сподели, че по време на карантината отделя много време за писане на новия си роман и подчерта, че писането е "добър начин да се освободим от страха".
Авторът на десетки бестселъри сподели: "Това не е точно паника. И не е точно страх. Мисля, че повечето хора се чувстват като мен – потискащо и притеснително е да си повтаряш, че не бива да излизаш навън. Защото ако излезеш, ще хванеш вируса или ще заразиш някого."

Източник https://www.dnes.bg/sofia/2020/04/13/jiveem-li-v-romana-sblysyk-na-stivyn-king.445826

Този човек освен дарба да пише, явно има и заложба да вижда в бъдещето...

[vili_spasova]

Днес е ред на Робърт Хайнлайн. Искам да припомня един прекрасен роман "Спечели облог за Сатаната". Блестяща научна фантастика и фентъзи и заедно с това една прекрасна история за любов, преживяла земния живот, второто пришествие, рая, ада и Валхала.

Много мъничко от финала на този прекрасен роман:

" .......Какво е успехът? Състудентите ми от Рола Тех биха могли да кажат, че съм се задоволил с твърде малко — притежавам заедно с банката малко ресторантче в провинциално градче. Но аз имам каквото искам. Не бих се съгласил да бъде светец в рая, ако Маргрете не е с мен. И без страх бих слязъл в ада, ако тя е там… не че вярвам в съществуването на ада, нито пък мога да се меря със светците.
Самюъл Клемънс, известен като Марк Твен, го е казал добре: „Където беше тя, там беше раят“. И Омар Хаям има чудесен стих: „…щом си до мен, и пустошта ще стане рай“. Една и съща велика истина, която за мен звучи така:
Където е Маргрете, там е раят..."

[vili_spasova]

Днешният избор беше прекрасното фентъзи на Роджър Зелазни и Робърт Шекли - Донеси ми главата на принца.
Пореден прочит, като съм все така запленена от фантазията им, както и първият път, когато прочетох тънкото книжленце
Малко от началото /има намесени демони, принцове, принцеси и вещици и проклети дечица/

" ..........Скоро Писаря се измъкна от купчината и се изтупа. Беше нисък, плешив и самодоволен дребен човек.

— Аз съм Писаря! — извика той. — Сетихте се, че е станала грешка, а? Казах им, че не съм умрял, когато ме доведоха тук. Тази черна хубавица с косата май хич не обича да слуша какво й се говори, а? Само се хили с голямата си идиотска усмивка. Отмъкна ме като едното нищо! Мислех си да се оплача на някой високопоставен!

— Слушай — каза му Аззи. — Имаш късмет, че грешката изобщо беше открита. Ако беше започнал да се жалваш по съдебен ред, докато дойде ред да изслушат молбата ти, щяха да те сложат в резервоар. Щеше да мине век или два. Знаеш ли какво представляват нашите резервоари?

Писаря поклати глава и ококори очи.

— Те са толкова лоши — поясни Аззи, — че са в противоречие дори с Адските закони.

Писаря изглеждаше впечатлен.

— Изглежда имам късмет, че се измъквам. Благодаря, че ми каза. Ти адвокат ли си?

— Не по образование — отвърна Аззи, — но всички ние тук долу, имаме по нещо адвокатско у себе си. Хайде, тръгвай да те водя у дома.

— Имам чувството, че у дома ще имам някои проблеми — каза колебливо Писаря.

— Такъв е животът — продължи Аззи. — Пълен е с проблеми. Радвай се, че имаш проблеми, за които да се тревожиш. Когато се върнеш тук завинаги, няма да имаш никакви. Това, което ти се случва тук, просто се случва отново и отново.

— Няма да се върна — каза Писаря...."

[vili_spasova]

Днес искам да подсетя всички - хубаво е да сме професионалисти, но още по-прекрасно е да бъдем човеци, да бъдем добри. Почти всеки ден правим този избор и съм убедена, че крайното решение, което взимаме е резултат не само от възпитанието, което сме получили в ранните си години, хората с които общуваме, но и от количеството и качеството на прочетените книги. Нима всяко дете не е сънувало Наутилус, пътешествието до Луната на Ян Бибиян или не се вълнувало от приключенията на Лукчо или Пипи?

Едно ведро усещане за ваканция, безкрайна морска шир и приятелство за което няма граници, цветни описания на големия бариерен риф и красив малък остров, оставя в мен едно бижу, един прекрасен малък роман на Артър Кларк, след поредното прелистване на последната му страница - "Островът на делфините". Всички думи са излишни, просто трябва да се прочете навреме.......

[vili_spasova]

Днес искам да представя една нова много приятна криминална история, при все, че не съм от най-запалените почитатели на криминалетата. Авторът е Питър Суонсън, заглавието: Осем перфектни убийства. Спомних си за прекрасните романи на Патриша Хайсмит и Рут Рендъл, които четяхме навремето и заемахме книжките от кварталната библиотека. За Агата Кристи не коментирам. Тя е несравнима

Цитирам част от представянето на книгата:
Представете си 8 перфектни убийства, вдъхновени от най-добрите автори в жанра. Питър Суонсън успява да създаде майсторски роман, правейки поклон към любимите класики на Агата Кристи и Дона Тарт. Заедно с мълчаливия книжар Малкълм Кършоу ще се изправите пред дяволска надпревара.

Издателството е Софт Прес.
Имам книгата, при интерес давам назаем за едно четене

Линк за който се интересува.
https://ciela.com/osem-perfektni-ubiystva.html

[vili_spasova]

Изборът на днешното заглавие е породен от безкрайното ми уважение към автора и начина по който представя нещата от живота - колкото и фантастични и неочаквани могат да бъдат. Както и от насладата от прекрасното четиво вечер. Фантастичен роман изпълнен със саркастичен хумор, включително надсмиване над себе си и поглед над най-интимните мисли, които вълнуват мъжете и жените. Има морална и правна дилема, заплетена в интересен казус. Ако сте го пропуснали, сега можете да му се насладите. Ето ревюто от Хеликон:

"Няма да се уплаша от злото" от Робърт Хайнлайн
Носител на наградата “Гранд Мастър”

“Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото...” – откъс от Псалм 22, който по правило се чете на погребения. Романът, чието название е взето от тези строфи, Робърт Хайнлайн е писал като последен в живота си, след като е смятал, че е тежко, неизлечимо болен. Тези, които го познават добре, твърдят, че в образа на несъкрушимия старец Йохан Смит авторът е изобразил самия себе си. Йохан Смит също е стар и безнадеждно болен, но не само отчаяно се е вкопчил в живота, а е готов на решителен бой със смъртта. И тъй като победата е дъщеря на случая, резултатите се оказват най-малко неочаквани.

Мозък на мъж е трансплантиран в женско тяло. Това е невероятната идея, която стои зад един от най-вдъхновяващите романи на Хайнлайн. Ум срещу тяло. Мъжки желания срещу неустоимия призив на женственото. Душа срещу душа, затворени в една и съща тленна черупка.
Преди да умре, Юнис Бранка е лична секретарка на милионера Йохан Смит. И когато се срещат отново, в това немислимо съчетание, връзката им бързо процъфтява в неочаквана посока. Юнис се оказва незаменим съветник в изкуството да бъдеш жена. Две личности в едно тяло. Но после към тях се присъединява и трета и ситуацията става още по-фантастична.

В “Няма да се уплаша от злото” Хайнлайн продължава започнатия в “Странник в странна страна” разговор за табутата в модерния свят, за отношенията между двата пола, за значението и смисъла на сексуалната революция от шейсетте години на двайсети век.

източник: https://m.helikon.bg/643343-%D0%9D%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D1%83%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%88%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%B7%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE.html

[vili_spasova]

В днешния дъждовен ден и наличието на локви по спретнатите софийски улички, се сетих за една прекрасна книга, която според мен трябва да бъде прочетена от всяко дете на възраст между 10 и 20 години. Книга, която носи дъха на приятелство и желание за живот, вярата в семейството и преодоляването на последиците от една ужасна болест.

Книгата е "Мога да прескачам локви" автор Алан Маршал. Има я в читанката.
Кратка анотация:
"За да живеят достойно, хората трябва да побеждават своите слабости. Решението да изпиташ всички радости в живота е свързано с разбирането, че хубавото преживяване е възможно само когато е споделено с другите. В търсенето на щастието човек се обогатява, защото то развива у него характерът, чиято постоянна черта е радостта от живота."

https://chitanka.info/book/5542-moga-da-preskacham-lokvi

Цитат от началото:

"..........Майка ми лежала в малката предна стая на нашата дървена къща и докато чакала пристигането на акушерката, която трябвало да помогне да се появя на бял свят, от леглото си наблюдавала високите, разлюлени от вятъра евкалипти, зеления хълм и сенките на облаците, които препускали по пасбището.

— Момче ще бъде, мъжки ден е — казала тя на баща ми.

Татко се навел и погледнал през прозореца към гората, извисила се като тъмна зелена стена отвъд разчистените пасбища.

— Ще направя от него ездач и добър бегач — заявил решително той. — Бога ми, ще го направя!

Когато акушерката пристигнала, той й казал усмихнато:

— Помислих, мисис Торенс, че докато дойдете, малчуганът ще е заприпкал из стаята.

— Да, закъснях половин час — рязко отговорила мисис Торенс, пълна жена с мургави, отпуснати страни и със самоуверено държание. — Но Тед е виновен. Когато трябваше да е впрегнал коня, той все още смазваше кабриолета.

— Как си, мила? — обърнала се тя към майка ми. — Имаш ли вече болки?

— Тя продължаваше да говори — ми разказваше мама, — а аз вдишвах мириса на акациево дърво от дръжката на бащиния ти камшик, окачен на долния край на леглото, и те виждах да препускаш галоп и да го размахваш над главата си — също както баща ти.

Татко седял в кухнята със сестрите ми и чакал да се родя. Мери и Джейн искали братче, което да водят със себе си на училище, и той им обещал едно момченце на име Алън.

Мисис Торенс ме занесла в кухнята, за да ме видят. Бил съм повит в пелена от червена фланела. Тя ме положила в ръцете на татко.

— Странно чувство изпитах, като те погледнах — разказваше ми той. — Моят син!… Толкова много неща исках да правиш — и да яздиш, и всичко. Исках да умееш да се справяш с всякакъв кон. Е, такива неща ми минаваха през ума. Разбира се, и за бягането… намираха, че имаш хубави крайници. Толкова чудно ми се струваше да те държа в ръцете си. Питах се дали ще приличаш на мен…

Скоро след като тръгнах на училище, аз заболях от детски паралич. Епидемията избухна в щата Виктория в началото на 1900 година и се разпространи от по-гъсто населените области във вътрешността на страната, поразявайки деца в отдалечени чифлици и пръснати в горите домове. Аз бях единствената жертва в Турала. Моето заболяване хвърли в ужас хората на много мили наоколо. Те свързваха думите „паралич“ с идиотизъм и когато някоя двуколка спирала и коларят се навеждал над колелата, за да побъбри със срещнатия по пътя приятел, неизменният въпрос бил: „Чул ли си дали умът му е засегнат?“

[zerotosuccess]

Здравейте!
Това е пъврияте ми пост във форума.

Последната книга, която ми направи впечатление е: От нула до едно. "Книга от Блейк Мастърс и Питър Тийл" , която горещо препоръчвам на всеки, който иска да научи повече за стартиращите фирми или как да изгради собствен бизнес.

[vili_spasova]

В дни на равносметка и скръб по добър приятел, както и усещането, че всеки момент ще се обади, за да изтърси поредната щуротия или ще ни събере на по бира, сигурното рамо и безкористната помощ, която не отказваше никога и на никой, страхотните спомени и снимки, които ще останат поне докато сме живи ние, които го обичахме, в тези дни ме спасява една прекрасна книга, написана според автора си в резултат на обезверяване. Тази книга е "Градът" на Клифърд Саймък. Красива и тъжна история за човешкия род пречупена през спомените на кучетата и роботите, успява да ме "върне" и да ми помогне да се "събера", точно като приказките на баба, които ни разказваше, докато кротко плетеше.
Как свършва книгата ли?
"..Това е добре, каза си Дженкинс. По-добре е да изгубиш свят, отколкото да се завърнеш към убийствата. Извърна се и започна бавно да се спуска по хълма. Хомър щеше да бъде разочарован, помисли си той. Щеше да бъде ужасно разочарован, след като разбереше, че хората не знаят как да се справят с мравките… "

Поклон пред паметта ти ....

[vili_spasova]

Най-прекрасният подарък, който мога да си представя е книга. А когато е трилогия, удоволствието е умножено по три
Определено бях скептично настроена към прекрасната история на Филип Пулман, може би, защото има сериал по романите /към монета на първа и втора част/, което според мен по някакъв начин убива част от романтиката, комерсиализира и улеснява най-вече младите да изгледат сериите, за сметка на четенето.
„Тъмните му материи“ успя да ме накара да забравя за момент реалността и с нетърпение да отгръщам страница след страница от прекрасната история за любов, вяра, фантастични светове и същества, зверове със златни сърца и хора без сърца. Едно малко момиче, поставено в невъзможни ситуации и твърде трудни избори, едно момче – рицар, борещо са за честта и достойнството на жените, които обича, една майка без сърце, един полярен мечок – крал, един цигански народ - спасител, една вещица – кралица, един много специален нож, един физик - верен приятел и библейската змия, един храбър въздухоплавател с балон, един шаман и една фанатична църква, която хвърля сянка върху цялата история, през всички времена и светове. Въпросът дали си струва да обичаме на всяка цена и дали си струва да вярваме в доброто, дори и когато сме оставени на милостта на харпиите в отвъдния свят…
Историята ме върна в спокойните детски дни, когато баба ни четеше приказките на Андерсен и братя Грим и ми подари фантастични светове, плод на необятното въображение на Пулман.

[vili_spasova]

Къде да намеря лекарство с търговското име „три-бензо-депортамил“?

Отговорът е ясен: в Аптеката на Вонегът, томчето "Фарс или никога повече самота". Ето го и него:

".........От описанието, което прочетох много внимателно, разбрах, че търговското им име е „три-бензо-депортамил“. Едната от съставните части на името — „депорт“ — имаше връзка и спомагаше за доброто и прилично държание в обществото. Хапчетата лекуваха болестта на Турет, при която болният говори, без да иска, различни мръсотии и прави неприлични жестове, независимо къде се намира. В обърканото състояние, в което бях изпаднал, ми се стори, че бе абсолютно необходимо и важно за мен да глътна веднага две хапчета, което и направих. След две минути цялото ми тяло се изпълни с такова задоволство и увереност, каквито никога преди не бях изпитвал. Така започна моята пристрастеност към тези хапчета, която трая близо тридесет години. Але-хоп! ..."

[vili_spasova]

Не знам как се получи така, че след посещението на Пролетния панаир на книгата си тръгнах само с последното издание на ГПК и една от книжките на Никола Крумов - "Междупанелни войни" с прекрасното посвещение лично от Крумов, за което му благодаря от сърце!

Кой е Крумов според собственото си представяне:
Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи саватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността „Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце“.
Отдавна съм „тиган“ (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира - следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата - никой, но тя може да набие мен - загадката в моя живот. Президент съм на Българската Федерация по Алкохолни Спортове и Застоял Туризъм (БФАСЗТ). С втората си книга поздравявам всички мои поддръжници във Фейсбук."
https://www.kutiata.bg/bg-news-details-24.html
И те така в тоя дух.

Панаирът работи от 10-20 часа в градинката пред НДК до 06.06.2021г.
Под шатрите има представени над 100 издателства, прекрасни усмихнати млади хора и книги за всякакви вкусове. Насладете им се през почивните слънчеви дни!