Вече без отговорност от СИ за действия по перемирано ИД?!

[nikodim77]

Привет,
Привет Калхан,
Ще разсъждавам в смисъла на това, което написа. Категорично, не приемай част от долното, като опониране или желание да опровергавам твои твърдения, - напротив. Ще се позова на твоята „подложка”, която както винаги е издържана и обоснована.
„Взискателят смята, че 2-годишният срок на перемпцията е прекъснат, длъжникът и СИ смятат, че това не е така. Значи ли това, че СИ трябва служебно да преформулира волята на взискателя, приемайки служебно, че се касае за молба за образуване на ново изп. дело?”
Ако длъжникът и СИ смятат, че делото е перемирано, то пей сърце. Имам предвид, че рядко длъжникът и СИ са на едно мнение по този въпрос. Но Си за това е СИ-юрист, който да убеди взискателя, че вече няма висящ изп. процес, и то по вина именно на последния (неговото неглижиране – бездействие). По този начин СИ ще е спазил буквата на закона. В случая този някой, който ще установи настъпването на перемпцията ще е този, на когото е вменено това, и той е СИ. Ако на някого (взискателя) не му изнася, да си жали.
По въпроса, значи ли това, че СИ трябва служебно да преформулира волята на взискателя, приемайки служебно, че се касае за молба за образуване на ново изп. дело, мисля да е следното: След като СИ получи молбата за съответното действие, следва да уведоми молителя, че това действие не би могло да бъде осъществено поради перемиране на делото. В същото уведомление посочва, че или взискателят следва да депозира нова нарочна молба за образуване на ИД, или ще приеме тази за изпълнителния способ като такава. Но за да прибегне до осъщeствяване на исканото, то взискателят ще следва да заплати и съответните такси за образуване на ново ИД и извършване на исканото изп. д-ие.
Ще се върна на момента с обжалването. Докато трае процесът по обжалване на постановлението за прекратяване на ИД, Никой не може да принуди СИ да осъществява изп. д-ия, както и да образува ново ИД.
Всъщност Калахан, пуснах темата с формулирани въпроси, които се надявах да разискваме в нея. Ето, че и при теб се извеждат въпроси. Сега осъзнавам, че ако продължаваме да разискваме ще възникват все повече и повече такива, а дори да намерим отговори, не бихме променили действителността, която е нелицеприятна. Ми даже, още повече ще се чудим дори ядосваме на тази действителност… Какво остава за тези, на които им предстои среща с подобен род дела?!? Всъщност вече се явява безпредметно да се търси съдебна защита от действия на СИ след перемирани дела. Тук по това дело, което предизвика и пускане на темата, и чиито линк съм предоставил, перемпцията е настъпила 2-3 години преди да бъде търсена съдебна защита.

[lawchoice]

Ще си позволя да се включа отново, понеже темата се закучи...

Добре, изместихме вече темата…?
Привет lawchoice,
Винаги се старая да бъда обективен в преценките си във всеки житейски аспект, независимо какво би ми коствало. Но нека приемем, че от моя страна е проявен субективизъм, който аз обаче съм осъзнал. Точно за това пуснах темата. За да прочета мнения "оценки" на професионалисти, които оценки ще са обективни. Да, може би съм дал повод да се счита, че предлагам оценка, но всячески се опитвам да не правя такава. И наистина за пореден път натвърждавам, – целта на темата не е оценка на акта на ВКС, макар такава според развоя на дискусията да е неизбежна в някакъв момент. Най-малко съм имал и имам желанието да се дават оценка и квалификации към конкретен съдебен състав – съдия. Наскоро имаше едно дело с-щу държавата (или с-щу съдебната система, на помня) за неприлагане на ПЕС от български съд, респ, незаконосъобразен съдебен краен акт (необжалваем). Колкото и да не е била това целта, то съдът, разглеждащ делото все пак е преценявал законосъобразността и е дал оценка на акта и съдът, който го е постановил. Последното соча с оглед това, че колкото и да не искам/е/, все пак, ето че в темата се допусна разбор на акта на ВКС.

Не си ме разбрал правилно. Предполага се, че всеки от нас като трето за казуса лице е обективен. Намесата на конкретни обстоятелствата и търсенето на конкретни отговори тук, обаче обезсмисля тези доводи, доколкото се очаква от останалите потребители на форума да вземат отношение по конкретни доводи, свързани с произнасянето на съда по конкретен казус.

По въпроса за задължението на съда за прилагането на закона: Съдът според мен, е длъжен да прилага закона какъвто е, какъвто е точният му смисъл и основано на двете изброени да го разбира и формира т. нар. „вътрешно убеждение”. Вероятно зад думите, - „такъв какъвто го разбира той (съдът)” стои това, което е визирано в закона като, „вътрешно убеждение”, но това вътрешно убеждение следва да е изначално формирано според изброените две предпоставки по-горе. Отклонявайки се от същината на диалога ни, ще отбележа, че до сега от встъпването ми като участник в този форум не съм предлагал свой коментар досежно понятието – „вътрешно убеждение”. Вътрешното убеждение следва да се формира на база – представени доказателства твърдения на страни и свидетели и т.н, което да убеди съдебния състав, че е приложим онзи текст от закона, който ще доведе до справедлив краен акт. Но не и съдът да преценява по свое вътрешно убеждение (както го разбира той) закона. Законът е един с един смисъл за всички и всеки съд следва да го интерпретира еднакво. Тъй, ето че накратко изложих и мнението си за вътр. убежд.

Не става въпрос за вътрешно убеждение по конкретен казус. Ясно е, че съдът е свободен да прецени доказателствата и доводите на страните в гражданското съдопроизводство по вътрешно убеждение. В случая обаче съм имал предвид друго. Двама души могат да виждат съвсем различни неща, когато гледат едно и съдо нещо. Трябва да се държи сметка, че моето становище касае правна интерпретация на един текст, а не фактическата установеност на въведените от него предпоставки. Гражданският съд е длъжен да се произнесе даже и когато няма закон, а евентуалното несъответствие на правните му изводи с действителният смисъл на закона се преодолява чрез обжалване или чрез постановяване на тълкувателен акт по реда на чл.124 ЗСВ.

Повярвай, прочел съм материала, публикуван от теб внимателно и не го чета за първи път. Аз изповядвам този начин на мислене. Не съдя (поне тук в тази тема) никого. Не соча с пръст нечия грешка. Ако отчитам нещо като грешка, то това е и което изложих по-горе, а именно, че съдебният състав на ВКС е можело да прецизира (допълни) с още някой и друг аргумент своето тълкуване, изразено в тези няколко изречения, които ние сега обсъждаме и на практика променят до сега утвърдената практика. А моите грешки и субективни преценки, бих се радвал да ги чуя (прочета). При мен емоции има, но винаги след преценка на това, което ги е предизвикало. Не гледам емоционално, а чисто логически и базирайки се на това, което ми е известно до момента като практика по подобни казуси.
Предполагам защо няма да коментираш по същество, макар да мисля, че при желание винаги можеш да представиш своя теза, което представяне ще е извън пределите на забраната, която считаш, че те ограничава и е разписана в ЗСВ…изборът е твой Прекланям се пред това, че спазваш принципите си, и че пред теб на пиедестал стои спазването на правилата!

Поддържам първоначалносото си мнение и няма да коментирам по същество в темата. Простото отрицание на съдебните актове е най-прекият път към разрушаванане на държавността.

Бъдете здрави!
Успешна седмица на всички!

[nikodim77]

Привет,
Да, lawchoice , подкрепям всичко, което си написал.
Ще се спра на следното:

Гражданският съд е длъжен да се произнесе даже и когато няма закон, а евентуалното несъответствие на правните му изводи с действителният смисъл на закона се преодолява чрез обжалване или чрез постановяване на тълкувателен акт по реда на чл.124 ЗСВ.

Абсолютно вярно е това, че гражданският съд е длъжен да се произнесе даже и когато няма закон. В случаите когато няма такъв, съдът следва да приложи най-близката по смисъл норма от, а когато няма такава, произнасянето е според основите на правото и т.нар. „добри нрави” – морал.
Но какво се случва, когато е налице ограничението, дадено в 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, когато материалният интерес е под сумата, указана в този текст от ГПК?!?
А за тълкувателен акт е известно каква е процедурата… Ами до тогава?
Отива клиент, ощетен от ИД след перемпция, при адвокат да търси съдействие и адвокатът му подава една чаша с ледено студена вода с думите: - Ми няма какво да направим, дело е безпредметно...
И така, ще е на лице още един от бъдещите много е ощетени от… нещо си в правото?
Така или иначе, наистина темата е безпредметна, защото няма да стигне до никъде. Тук ще си обсъждаме актовете на съда. Колкото и да се стремим да избягваме, ще влизаме в онзи момент на оценка и обсъждане на влезли в сила СР. и така. Но ще е жалко докато се оправи тази бъркотия, било с акт, който да бъде обоснован и с логичен разбор на нещата, или ТР.

[lawchoice]

[quote="nikodim77"]...
Но какво се случва, когато е налице ограничението, дадено в 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, когато материалният интерес е под сумата, указана в този текст от ГПК?!?...

Как какво се случва!?! Правият съд кривото дело няма да изправи, но кривия съд правото дело може да изкриви...

[Melly]

Как какво се случва!?! Правият съд кривото дело няма да изправи, но кривия съд правото дело може да изкриви...

Дааа прав си, lawchoice - тъжна родна картинка...
А на Никодим ще отговоря на ЛС.

[dimist]

Тия внушения, че Белазелков се бил произнесъл по тоя начин, защото му били платили, са страшно грозни, жалки и безпочвени. Човекът е отделил кажи-речи целия си живот на съдийската професия и е изключително принципен. Не се е женил, няма деца. Поддържа съвсем нормален стандарт на живот....Подобни намеци за корумпираност са нелепи; какво си представяте, че ще си замъкне едно чувалче с пари в гроба ли?! Завистта е лош съветник. Но по-тъжното е, че Пенчо и Драганчо, които като цяло нямат много поглед върху съдебната система, случайно ще прочетат такъв коментар и понеже съвпада с и без това изградената в съзнанието им представа, безкритично ще го вземат за чиста монета. И после ще тръбят, че ВСИЧКИ съдии са корумпирани.

Преди всичко искам да кажа,че не са ми известни мотивите на Белазелков да се произнесе по този начин. Но все пак въпросът е съвсем принципен - изпълнително дело се образува по молба на взискателя, и това безспорно трябва да е молба за образуване на ново изпълнително дело. Тогава как така СИ трябва да приеме една молба за изпълнителни действия като молба за прекратяване на старото ИД и образуване на ново ?
Да не пропускаме порочния кръг, в който ни завъртя състава на пенсионирания вече Белазелков - първо се постави въпроса откога е загубило действие ПВС № 3/1980 г., после и този въпрос ? Все действия, които целят преодоляване на т. 10 от ТР № 2/2015 година. Което, нали се сещате кой го писа?