СОкрСъд е осъден да плати обезщетение от над 1,5 млн. лв.

[111888]

Софийски окръжен съд е осъден да плати обезщетение от над 1,5 млн. лв.** за конфискация на недекларирани средства*
https://defakto.bg/2022/01/10/%d1%81%d0 ... %82%d0%b8/

"Cъдът cтигa и дo извoдa, чe e  нaлицe и пpяĸa пpичиннo – cлeдcтвeнa вpъзĸa мeждy нapyшeниeтo нa пpaвoтo нa EC oт cтpaнa нa COC и пoнeceнaтa oт ищeцa вpeдa в paзмep нa oтнeтaтa cyмa. Зaгyбaтa й e диpeĸтнo cлeдcтвиe oт пocтaнoвeнaтa oт cъдa мяpĸa пo чл. 251, aл. 2 HK и cлeдвa дa бъдe oбeзщeтeнa чpeз пapичнaтa paвнocтoйнocт нa oтнeтoтo.

https://defakto.bg/2022/01/10/%d1%81%d0 ... %82%d0%b8/"


*Решението не е влязло в сила

** Обезщетението заедно със законната лихва се дължи от датата на произнасянето на съда – 16.02.2016 г

[111888]

Р Е Ш Е Н И Е



05.01.2022 г., гр. София



В ИМЕТО НА НАРОДА



Софийски градски съд, ГО, І-22 с-в, в публично съдебно заседание на 14.12.2021 г. в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ



при секретаря Вяра Баева, прокурор от СГП Малинова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1103 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:



Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС.

Производството е образувано по искова молба на Й.Я. /Y.Y../, роден на ***г., немски гражданин, с постоянен адрес: Република Германия, гр. Дуисбург, ул.”********чрез адв. А.В. от САК, с адрес ***, пл.“********, с която е предявен срещу Софийски Окръжен съд с адрес гр.София, бул. “Витоша“ № 2, осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 800 320 евро с левова равностойност 1 565 289,87лева, представляваща претърпяна от него имуществена вреда, вследствие нарушение на правото на ЕС при постановяване на краен съдебен акт - Решение от 16.02.2016г. по ВНОХД №294/2014г. по описа на СОС, който е в противоречие с чл.4 пар.2 и чл. 9 §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от общността, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2016г. - датата на нейното отнемане в полза на държавата до окончателното й изплащане.

В исковата молба са налице твърдения, че на 15.07.2008г. около 19.30 часа преминавайки през Митнически пункт Калотина ищецът Й.Я. не е декларирал сумата от 800 320 EUR (осемстотин хиляди триста и двадесет евро), с левова равностойност 1 565 289.87 лв. (един милион петстотин шестдесет и пет хиляди двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и осемдесет и седем стотинки). С Присъда № 295 от 29.12.2011г., по НОХД № 103/2009г. по описа на РС- Сливница, Й.Я. е признат за виновен за престъпление по чл. 251, ал.1 от НК, като му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА изпълнението на което е отложено с тригодишен изпитателен срок, като на основание чл.251 ал.2 от НК, съдът е постановил недекларираната сума в размер на 800 320 Евро, с левова равностойност 1 565 289.87 лв. (един милион петстотин шестдесет и пет хиляди двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и осемдесет и седем стотинки) да бъде отнета в полза на държавата. Постановената присъда е обжалвана пред Софийски окръжен съд. С Решение от 16.02.2016г., по ВНОХД № 294/2014г., по описа на Софийски Окръжен съд, първоинстанционната присъда е изменена отчасти и потвърдена изцяло в размера на наказанието лишаване от свобода и сумата в размер на 800 320 Евро - предмет на престъплението е отнета в полза на Република България.

Ищецът счита, че съобразно нормата на чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейски съюз, държавите членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Това включва и задължението за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от това неизпълнение. От принципа за лоялно сътрудничество произтича института на отговорността на държавите членки за вреди, настъпили вследствие нарушение на общностното право. Вредата може да е причинена от всеки държавен орган- в това число и от съдебен орган, действащ като последна инстанция. Намира, че отговорността на държавата за вреди от нарушения на правото на ЕС, произтичаща от чл. 4, пар. 3 ДЕС, следва да бъде реализирана по процесуалния ред на чл. 2в, ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ. В конкретния случай намира, че при постановяване на присъдата от 16.02.2016 г. Софийски Окръжен съд не се е съобразил с разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) 1889/2005 от 26.10.2005г., относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, който не допуска държавите-членки да предвиждат като санкция отнемане/конфискация на недекларираните пари. Позовава се и на практика на Съда на Европрйския съюз - определение от 12.07.2018г. по делото Д.П., Р.А.Ч., С-707/17, така и на практиката на Европейския съд по правата на човека, изразена в решения по делата Ismayilov с/у Русия, Grifhorst с/у Франция и Moon с/у Франция, в които е прието, че налагането на конфискация на недекларираната сума като допълнителна санкция е несъразмерно, доколкото води до „прекомерна индивидуална тежест” за лицето. Кумулирането на отнемане на недекларираната сума с наказание лишаване от свобода или глоба е несъразмерно и оттам в нарушение на чл. 1 от Протокола към ЕКПЧ. В същото време чл. 251, ал. 2 от НК предвижда, че предметът на престъплението или неговата равностойност се отнема в полза на държавата. Съгласно чл. 288 ал.2 от ДФЕС, Регламента е акт с общо приложение, задължителен е и се прилага пряко във всички страни членки. Той се прилага с предимство пред нормите на националното право, които му противоречат, поради което съдът е следвало да приложи общностното право. Като не го е приложил съдът е допуснал съществено нарушение на това право, поради което ищецът счита, че има право на парично обезщетение в размер на отнетата с присъдата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

Ответникът Софийски Окръжен съд е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. Оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че развилото се пред съда наказателно производство е било по повод подадена въззивна жалба от настоящия ищец срещу присъда № 295 от 29. 12. 2011 г., постановена по н.о.х.д. № 103/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница, с която последният е бил признат за виновен в това, че на 15. 07. 2008 г. при излизане от Република България на МП „Калотина“, е нарушил разпоредбите на: чл. 11, ал. 1 - 3, както и разпоредбите на чл. 2, ал. 1-7, чл. 7, ал. 1 и 2, чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба № 10 от 16. 12. 2003 г., като не е декларирал пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на изнасяната от него валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, а именно сумата от 800 320 евро, с левова равностойност 1 565 289,87 лева - престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, като е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата, на основание чл. 251, ал. 2 НК е отнет предметът на престъплението - 800 320 евро, в полза на държавата.

С окончателно решение от 16. 02. 2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 294/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд обжалваната присъда на Сливнишкия районен съд е изменена частично, като е отменена в частта, в която подсъдимият, настоящ ищец, е признат за виновен в това да е нарушил разпоредбите на чл. 11, ал. 3 от Валутния закон; чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 10/16. 12. 2003 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, по които е признат за невиновен. В частта, с която е бил признат за виновен, за нарушаване разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Валутния закон, чл. 2, ал. 2, ал. 3 и ал. 7, чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата - престъпление по чл. 251, ал. 1, вр. чл. 54 НК присъдата е потвърдена. Съставът на въззивния съд е мотивирал своя акт, приемайки, че подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Доказано е било намерението на дееца да укрие сумата от митническите органи и нейното недеклариране, както и да я пренесе през границата. Преценено е, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е постановил с присъдата си, на основание чл. 251, ал. 2 НК, да бъде отнет в полза на държавата предметът на престъплението - недекларираната парична сума. Нормата на чл. 251 НК санкционира нарушението на нормативен акт (закон, акт на МС или обнародван акт на БНБ) относно режима на вноса и износа на валутни ценности или задълженията за тяхното деклариране, ако стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери. По този начин нормата на чл. 251 НК осъществява задължението на България по чл. 9 от Регламента за въвеждане на санкции, с оглед спазване на задължението за деклариране, които са наказание „лишаване от свобода“ до пет години или „глоба“ в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението. В ал. 2 на цитираната разпоредба е посочено, че предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност. Поддържа становище, че при постановяване на акта си въззивният наказателен състав на представлявания от него съд е действал изцяло при спазване на материалните и процесуални норми, като е постановил законосъобразен акт. Заявява, че преди постановяване на решението си от 16. 02. 2016 г. по в.н.о.х.д. № 294/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд не съществува практика на Съда на ЕС, от която по очевиден начин да следва, че отнемането в полза на държавата на недекларирана сума, предмет на престъпление, противоречи на правото на Съюза. Счита, че с постановяването на решението си от 16. 02. 2016 г. по в.н.о.х.д. № 294/2014 г. Софийският окръжен съд не е извършил нарушение, което да бъде квалифицирано като достатъчно съществено поради явно несъобразяване с практиката на Съда на ЕС в съответната област. Твърди, че в случая би следвало да бъде ангажирана отговорността на Народното събрание на Република България, в качеството му на законодател, тъй като не е синхронизирал вътрешното право с това на ЕС и към когото е насочен актът на СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за противоречаща на законодателството на ЕС.

По отношение на претендираната лихва за забава, счита че съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при забава на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение. Обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер и следва да бъде индивидуализирано по основание и размер. В случая за покана за изпълнение на паричното задължение, от датата на която би могло да се приеме, че е изпаднал в забава, следва да се приеме датата на подаване на исковата молба - 27. 01. 2021 г., от която дата евентуално да се дължи лихва, а не както е посочил ищецът - от датата на постановяване на окончателното решение.

Контролиращата страна П.НА Р.Б., чрез прокурор от Софийска градска прокуратура, участваща на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, намира иска за неоснователен, тъй като не са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника. Прави искане искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства, с присъда № 295 от 29. 12. 2011 г., постановена по н.о.х.д. № 103/2009 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница, ищецът Й.Я. е бил признат за виновен в това, че на 15. 07. 2008 г. при излизане от Република България на МП „Калотина“, е нарушил разпоредбите на: чл. 11, ал. 1 - 3, както и разпоредбите на чл. 2, ал. 1-7, чл. 7, ал. 1 и 2, чл. 8, ал. 1 и 2 от Наредба № 10 от 16. 12. 2003 г., като не е декларирал пред митническите органи във валутна митническа декларация общия размер на изнасяната от него валута в наличност и стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери, а именно сумата от 800 320 евро, с левова равностойност 1 565 289,87 лева - престъпление по чл. 251, ал. 1 НК, като е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата, на основание чл. 251, ал. 2 НК е отнет предметът на престъплението - 800 320 евро, в полза на държавата.

С окончателно решение от 16. 02. 2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 294/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд обжалваната присъда на Сливнишкия районен съд е изменена частично, като е отменена в частта, в която подсъдимият, настоящ ищец, е признат за виновен в това да е нарушил разпоредбите на чл. 11, ал. 3 от Валутния закон; чл. 2, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 10/16. 12. 2003 г. за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от Валутния закон, по които е признат за невиновен. В частта, с която е бил признат за виновен, за нарушаване разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Валутния закон, чл. 2, ал. 2, ал. 3 и ал. 7, чл. 7, ал. 1 и ал. 2 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата - престъпление по чл. 251, ал. 1, вр. чл. 54 НК присъдата е потвърдена.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 4, § 3 от ДФЕС държавите членки са длъжни за осигурят спазването на правото на ЕС, като прогласеното там задължение за лоялно сътрудничество изисква от тях да гарантират върховенството и ефективното прилагане на правото на ЕС. В разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ е предвидено, че когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7. А съгласно разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, според който ответник по исковете е държавният орган, причинил вредите. От анализа на тези разпоредби съдът прави извод, че искът е насочен срещу надлежен ответник, а възражението на последния, че иска следва да се насочи срещу Народното събрание, което не е съобразило законодателството с разпоредбите на общностното право, е неоснователно. В този смисъл е и решение № 72/21.04.2021 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на ВКС, IV г. о.

На следващо място съдът намира, че отговорността за нарушаване правото на ЕС се предпоставя от установяване на следните елементи, посочени в решения на Съда на ЕС (Frankovich and others v. Italian Stare; Brasserie du Pecheur и Faactortame; Kobler): 1/нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, 2/нарушението да е достатъчно съществено и 3/ да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.

В действащия за периода от 25.11.2005 г. до 02.06.2021 г. Регламент 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността са налице норми за контрол на движението на пари в брой, които влизат и излизат от Съюза, с цел предотвратяване, възпиране и избягване на изпирането на пари посредством въвеждането на принципа на задължително деклариране на суми над 10 000 евро, което позволяла събирането на информация за тях. В чл. 3, § 1 от Регламента е предвидено, че всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата - членка, през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия регламент. Задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна.

Според член 4, § 2 от Регламент 1889/2005 г. ако задължението за деклариране, предвидено в член 3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство.

Съгласно член 9, § 1 от Регламента всяка държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по чл. 3. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

От анализа на тези правни норми е видно, че с тези разпоредби е уредено право на временно задържане на сумата и право на съразмерна санкция за недекларираната сума, поради което държавата членка следва да предвиди за съответното нарушение санкции в съответствие с посоченото, които да изпълнят посочените по-горе критерии, т. е. да не са прекомерни съобразно извършеното нарушение. В тази насока съдът намира, че е допуснатото нарушение от Софийски окръжен съд, тъй като същият е приложил разпоредба от НК чл. 251, ал. 2 НК, която е в пряко противоречие с чл. 4, § 2 от Регламента, който не допуска отнемането на недекларираната сума като санкция за неизпълнение задължението за деклариране, а единствено задържането й с цел да се позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверка във връзка с произхода на сумата, предназначението и местоназначението й. По делото няма твърдения, а и данни, такава проверка да е извършвана.

На следващо място при систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 9, § 1 от Регламента следва извод, че съвместното прилагане на наказанието лишаване от свобода по чл. 251, ал. 1 НК с отнемане на недекларираната сума в полза на държавата по чл. 251, ал. 2 НК е в явно нарушение на принципа на пропорционалност, установен в тази норма. Такова е тълкуването, дадено със служебно известните на съда определения на СЕС от 12.07.2018 г. по дело № С707/17 и от 30.01.2019 г. по дела С-335/18 и С-336/2018, постановени по преюдициални запитвания, отправени от РС-Свиленград, СГС и САС, с които е прието, че кумулирането на някое от наказанията по чл. 251, ал. 1 НК с отнемането на недекларираната сума по чл. 251, ал. 2 НК е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 4, параграф 2 и чл. 9, параграф 1 от Регламент 1889/2005 г. на ЕС и Съвета. Съгласно съдебната практика направеното тълкуване действа от момента на влизане в сила на тълкуваната норма, т. е. от 2007 г, когато Република България се присъединява към ЕС.

На следващо място съдът намира, че е основателно твърдението в исковата молба, че нарушението на съда е достатъчно съществено. Това е така, защото Софийски окръжен съд е постановил окончателен съдебен акт – решение от 16.02.2016 г. Според разпоредбата на чл. 267, ал. 3 ДФЕС, националната юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжна да сезира Съда на ЕС по относим за главния спор въпрос относно тълкуване правото на ЕС, за да предотврати установяването на национална съдебна практика, която не е в съответствие с разпоредбите на правото на ЕС. Тълкуване на чл. 4 и чл. 9 от Регламента е бил относим за висящото пред Софийски окръжен съд въпрос, а актът на последния е окончателен, поради което е бил длъжен служебно да отправи преюдициално тълкувателно запитване за съответствието на чл. 251, ал. 2 НК с общностното право. Неизпълнението на това задължение, съчетано с постановяване на необжалваем съдебен акт, който противоречи на правото на ЕС, следва да бъде квалифицирано като достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Ето защо възражението на жалбоподателя, че нарушението не е съществено, съдът намира за неоснователно.

Съдът намира за основателно и твърдението в исковата молба, че в случая е налице и несъобразяване с практиката на СЕС. В този смисъл е решение по преюдициално запитване от 16.07.2015 г., R. C., дело С- 255/14, с което е прието, че член 9, пар. 1 от Регламент № 1889/2005 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която за неизпълнение на предвиденото в член 3 от Регламента задължение за деклариране се налага като санкция глоба, съответстваща на 60 процента от недекларираната сума, когато последната е по – голяма от 50 000 евро. Това решение е постановено преди акта на СОС, свързано е с разпоредбите на Регламент 1889/2005 и е обосновало приложението от СЕС в производството по отправените от българските съдилища преюдициални запитвания на чл. 99 от Процедурния правилник, който позволява на съда да се произнесе с мотивирано определение, когато отговорът на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, като е счетено, че щом глоба в размер на 60% от недекларираната сума пари в брой не изглежда съразмерна предвид естеството на нарушението, отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума на още по-силно основание не би могло да се счита съразмерна мярка.

На следващо място съдът намира, че в случая е налице и пряка причинно – следствена връзка между нарушението на правото на ЕС от страна на СОС и понесената от ищеца вреда в размер на отнетата сума. Загубата й е директно следствие от постановената от съда мярка по чл. 251, ал. 2 НК и следва да бъде обезщетена чрез паричната равностойност на отнетото.

По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.02.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, съдът намира че с оглед акцесорния й характер, същата се явява основателна. Отговорността в случая е обективна и безвиновна, но е деликтна по своята правна същност. В тази насока съдът намира за неоснователно възражението, че обезщетението се дължи от депозиране на исковата молба, а не от влизане на съдебния акт в сила на 16. 02. 2016 г., по аргумент от разрешението, прието с решение № 16/02.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1914/2020 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 71 от 6.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3804/2019 г., IV г. о., ГК, т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, решение № 54/13.06.2017 г., постановено по гр.д. № 2755/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО и др.

Независимо от изхода на спора, доколкото от страна на ищеца не е налице искане за присъждане на разноски, съдът намира, че не следва служебно да се произнася по този въпрос.

По изложените съображения, съдът



Р Е Ш И:



ОСЪЖДА на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, Софийски Окръжен съд с адрес гр. София, бул. “Витоша“ № 2, да заплати на Й.Я. /Y.Y../, роден на ***г., немски гражданин, с постоянен адрес: Република Германия, гр. Дуисбург, ул.”********чрез адв. А.В. от САК, с адрес ***, пл.“********, сума в размер на 800 320 евро с левова равностойност 1 565 289,87 лева, представляваща претърпяна от него имуществена вреда, вследствие нарушение на правото на Европейския съюз при постановяване на краен съдебен акт - Решение от 16.02.2016г. по ВНОХД №294/2014г. по описа на Софийски Окръжен съд, който е в противоречие с чл. 4 § 2 и чл. 9 §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от общността, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2016г. - датата на нейното отнемане в полза на държавата до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.





СЪДИЯ: