Разпореждане със семейно жилище при фактическа раздяла

[akinorev]

Здравейте! Преди 10 години се разделихме със съпруга ми без развод. Той остана да живее в семейното жилище. Аз купих друго, в което живея към настоящия момент. Имаме две пълнолетни деца, като всяко живее в свое жилище. Преди 1 година съпругът ми заживя с приятелката си в семейното ни жилище. Въпросите ми са: 1.При положение, че не сме разведени, приятелката му /с която живее/ има ли възможност да претендира за някаква част от семейното ни жилище.2. Мога ли да се разпоредя самостоятелно за полагаемата ми 1/2 част от жилището, като я прехвърля на децата ни.

[berto]

Кога е придобито жилището - по време на брака или преди брака и на чие име, т.е. чие име е записано в нотариалния акт?

[akinorev]

Придобито е по време на брака и е на двамата.

[guest1]

Кога е придобито жилището - по време на брака или преди брака и на чие име, т.е. чие име е записано в нотариалния акт?

Освен КОГА, има и въпрос - „КАК Е ПРИДОБИТО въпросното имущество“?

Лично имущество
Чл. 22. (1) Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава четиридесет и четвърта от Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.
(2) Лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят.
(3) Лични са вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
Чл. 23. (1) Лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество.
(2) Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.
(2) Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.
(3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.
(4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.
(5) При разпореждане с вещно право върху обща движима вещ чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, третото лице придобива правото, ако не е знаело или според обстоятелствата не е могло да знае, че липсва съгласие на другия съпруг. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ или при разпореждане, за което се изисква писмена форма с нотариална заверка на подписите, се прилага ал. 4.
Чл. 25. Всеки от съпрузите може да сключи сделка на разпореждане с личното си имущество с трети лица и с другия съпруг.
Разпореждане със семейното жилище - лична собственост
Чл. 26. Действията на разпореждане със семейното жилище - лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище - обща собственост или лична собственост на всеки един от тях. Когато липсва съгласие, разпореждането се извършва с разрешение на районния съдия, ако се установи, че не е във вреда на ненавършилите пълнолетие деца и на семейството.

[akinorev]

Придобито е по време на брака чрез покупко-продажба, като в нотариалния акт собственици сме двамата съпрузи. Притеснява ме факта, че 10 години не живея в жилището. Има ли основание приятелката му да предяви претенция за отчуждаване или нещо от този род. / през това време няма направени подобрения на жилището/. Мога ли да прехвърля моята част на децата си?

[ivanov_p]

Сега вие нямате част от имота, следователно не може да я прехвърлите на децата. Няма какво да стане с жилището докато сте в брак. Във ваша полза обаче е да решите тези проблеми, като започнете с развод. Когато се разведете ще добиете реален дял/част от жилището. Какво ще става с него частично ще се реши в бракоразводния процес, където ще се отчетат и децата, особено възрастта им. Неуреденото в процеса ще уредите след това, когато вече ще може да се разпореждате с дяла си, като практиката показва, че прехвърлянето на имот на деца е крайно глупаво действие, и по-точно в края на крайното.

[akinorev]

Благодаря!

[guest1]

Когато се разведете ще добиете реален дял/част от жилището.

Реален дял - от неподеляемо жилище?
И какво ще включва - едната спалня и части от банята и кухнята ли?

[ivanov_p]

Глупи, човек реално или идеално се разпорежда със собствеността си? С развода икономическата общност се превръща в реални дялове на съпрузите с които те могат да се разпореждат, какъвто е и въпроса.

[errant_lawyer]

Притеснява ме факта, че 10 години не живея в жилището. Има ли основание приятелката му да предяви претенция за отчуждаване или нещо от този род. / през това време няма направени подобрения на жилището/

Здравейте,

мисля, че това, което Ви притеснява, е възможността приятелката на съпруга Ви да придобие имота по давност. Лично аз не смятам, че има такава опасност, защото, за да се стигне до този момент, тя трябва да се превърне във владелец на вещта, което предполага тя открито и категорично, по един недвусмислен начин следва да демонстрира намерението си в тази посока, като отблъсне всякакви евентуални претенции на останалите собственици спрямо вещта. В настоящия случай тя обитава апартамента със съгласието на съпруга Ви, поради което не мисля, че може да се стигне до такава ситуация.

При евентуален развод следва да имате предвид и че апартаментът, който сте купили впоследствие, може да попадне в съпружеската имуществена общност, освен ако е придобит чрез дарение, по наследство или чрез преобразуване на тези лични права.

Ако апартаментът е придобит възмездно, ще трябва да предявите отрицателен установителен иск и да докажете, че съпругът Ви няма принос към придобиването на това вещно право, защото СК предвижда презумпция за наличие на принос, т.е. до доказване на противното, ще се приема, че съпругът Ви има принос.

С развода икономическата общност се превръща в реални дялове на съпрузите с които те могат да се разпореждат, какъвто е и въпроса

Не съм напълно съгласен с това твърдение. С развода съпружеската имуществена общност от особена форма на бездялова съсобственост се превръща в обикновена съсобственост, но въпреки това съсобственост, т.е. съпрузите са притежатели на идеална част от правото на собственост (или от вещта в зависимост от това коя теория предпочитате), но не и на реална, докато не бъде прекратена обикновената съсобственост. С оглед на това, че става въпрос за обикновена съсобственост, важат и някои ограничения при разпореждането като например задължението при възмездно прехвърляне да се направи предложение първо на другия съсобственик. Но обикновената съсобственост би дала право на дамата да претендира обезщетение за ползване от страна на бившия съпруг за ползване на вещта свръх неговата идеална част.

[ivanov_p]

Жената пита дали може да се разпореди с общо жилище при брак. Не може, все тая по какви причини! И председател на ВКС да стане същата работа. имуществото пак ще си остане в общността, а тя мисли, че половината от него е нейно и пита дали може да се разпореди с него и то по най-тъпия начин - да го дари на децата. Това, което ще промени нещата е развода, след който ще може да се разпорежда реално със своята част, без значение дали са идеални, реални или абстрактни части, те са нейни и подлежат на разпоредителна сделка. Всичко друго не е нейна работа, нито е юридически факт, който променя нещо.

Относно давността. Очевидно е, че като дойде клиент и каже "дадох пари на Иван и той ме ограби" не пускате тъжба за грабеж, а гражданско за връщане на парите. Когато жената пита дали тази, която живее на съпружески начала с мъжа й, може да придобие имота по давност, разбира, дали е възможно нейната част да бъде придобита по давност от двамата или само от жената. Това не може да стане, защото тя няма част, която някой от двамата или индивидуално, да владее с намерение да свои. Ако се бяха развели преди 11 години въпросът щеше да резонен, но развод няма, няма го юридическия факт, водещ до разместване в блатото на правото. Всичко опира до развода, другото може да го кажете и на китайски, то е без значение.

[errant_lawyer]

Здравейте,

отново не съм съгласен. Възможно е приятелката да почне да свои целия имот (който е СИО) за себе си. Така след изтичане на давностния срок, тя ще придобие целия имот и евентуалната 1/2 идеална част от вещта, която питащата очаква след развода, изчезва. Или пък приятелката твърди, че владее за себе си само 1/2 идеална част от вещта и тази част придобива по давност. Така евентуалната 1/2 идеална част се превръща в 1/4 и т.н.

[ivanov_p]

Как ще свои като живее със съпруга? Тя по принцип може да свои срещу двамата, без значение в какво качество е в жилището не може да владее само срещу единия и то и.ч. без самата тя да е съсобственик. Това е все едно тъщата или свекървата живееща със младото семейство да свои от зетя или снахата. Ще се изколяме ако беше възможно. Даже след развода ще може да свои и.ч. ако съпруга й продаде дял от неговите за да стане съсобственик.
Въпроса е ясен, може ли съпруга да вземе жилището по давност, в случая не може, няма какво да се мисли.

[guest1]

Не съм напълно съгласен с това твърдение. С развода съпружеската имуществена общност от особена форма на бездялова съсобственост се превръща в обикновена съсобственост, но въпреки това съсобственост, т.е. съпрузите са притежатели на идеална част от правото на собственост (или от вещта в зависимост от това коя теория предпочитате), но не и на реална, докато не бъде прекратена обикновената съсобственост. С оглед на това, че става въпрос за обикновена съсобственост, важат и някои ограничения при разпореждането като например задължението при възмездно прехвърляне да се направи предложение първо на другия съсобственик. Но обикновената съсобственост би дала право на дамата да претендира обезщетение за ползване от страна на бившия съпруг за ползване на вещта свръх неговата идеална част.

Точно за това говорех, но явно Пейчо ... не внимава!

Жената пита дали може да се разпореди с общо жилище при брак. Не може, все тая по какви причини! И председател на ВКС да стане същата работа. имуществото пак ще си остане в общността, а тя мисли, че половината от него е нейно и пита дали може да се разпореди с него и то по най-тъпия начин - да го дари на децата. Това, което ще промени нещата е развода, след който ще може да се разпорежда реално със своята част, без значение дали са идеални, реални или абстрактни части, те са нейни и подлежат на разпоредителна сделка. Всичко друго не е нейна работа, нито е юридически факт, който променя нещо.

Относно давността. Очевидно е, че като дойде клиент и каже "дадох пари на Иван и той ме ограби" не пускате тъжба за грабеж, а гражданско за връщане на парите. Когато жената пита дали тази, която живее на съпружески начала с мъжа й, може да придобие имота по давност, разбира, дали е възможно нейната част да бъде придобита по давност от двамата или само от жената. Това не може да стане, защото тя няма част, която някой от двамата или индивидуално, да владее с намерение да свои. Ако се бяха развели преди 11 години въпросът щеше да резонен, но развод няма, няма го юридическия факт, водещ до разместване в блатото на правото. Всичко опира до развода, другото може да го кажете и на китайски, то е без значение.

Но тук вече се е събудил.
Дали от 10 години има „фактическа раздяла“ или от 10 дни - все тая. Юридически си има обвързаност - брак!

[errant_lawyer]

Здравейте,

съгласен съм, че приятелката не може да свои само срещу единия от съпрузите, защото, доколкото собствеността е бездялова, ако тя свои срещу единия, автоматично свои и срещу другия. Но не съм съгласен, че само съсобственик може да свои идеална част от вещта - да, това е най-често срещаната хипотеза на практика (особено в случаите на наследници), но няма правна норма, която да позволява само на съсобственик да свои идеална част.

[akinorev]

Много съм благодарна за мненията, които споделяте. Следя внимателно. Да усложня казуса: ако междувременно се случи нещо и съпругът ми почине, тогава приятелката му ще може ли да претендира за дял от жилището. /Питам, защото когато се разделихме се разбрахме, че жилището ще бъде за децата и впоследствие ще се разпоредим с него. Сега, обаче, той категорично отказва да говорим по този въпрос. Децата са пълнолетни и живеят в София, но се опасявам в някой момент да не останат без наследство заради нашата/моята безотговорност.

[berto]

Как сте се разбрали - устно или писмено с брачен договор?

[ivanov_p]

Ако съпруга ви почине неговата половина я наследявате вие и децата. Не следя този сектор на правото, но не знам живеенето на съпружески начала да дава някакви права, а ако дава дори минимални, то тези права няма да се признаят в този случай, многоженството е забранено както у нас, така и по света.
Юридическия факт който променя нещата във ваша вреда е единствено развода, другото са клюки. След развода вие ставате реални собственици на частите от разделената от съда съпружеска общност и може да се разпореждате с тях. Предвид това, че е живял дълго в жилището може да иска принос, ремонти, подобрения, вие може да възразите за ползване, но тава е вече работа на вашите бракоразводни адвокати.
След развод мъжът ви може да продаде частта си от жилището на когото реши, след като ви предложи на вас, да я закупите. Може да я замени, да я дари, да иска делба, при която един от двамата да изплати частта на другия или имота да отиде на публична продан и да си разделите парите.
Съпругът ви ще бъде наследен само от вашите деца, ако приживе не отчужди частта си от имота, не сключи нов брак или надживее новата си съпруга и няма нови деца. Ако има нов брак и почине, а съпругата му го надживее, ще го наследи заедно с децата ви, като дяловете ще зависят от срока на брака. Ако от новия брак има деца, тези деца, вашите деца и новата му съпруга, ако е жива и не са разведени ще наследят частта на бившия ви съпруг. Ако той остави завещание - според завета и запазените дялове на децата ви.
При всички случаи няма как да се посегне на вашата половина, а за неговата - каквото той реши.