Закон за митниците

[vesst]

Интересува ме следния казус - когато инвалид е внесъл употребяван автомобил и не е платил ДДС при вноса, защо наследниците дължат този ДДС, ако инвалида почине преди изтичане на 3 години от датата на вноса? Нали сделката вече е минала? Не е ли противоконституционно поради акта на смъртта на инвалида да възникват задължения за наследниците, които преди това не са съществували?

[Пионерче]

Откажете се от автомобила в полза на държавата. /)

[донна2]

РЕШЕНИЕ

№ 11894
София, 20.12.2002




С решение от 16.01.2002 год. по адм. д. № 254 от 2001 год. Русенският окръжен съд е отменил решение № У-44-15-0095 от 16.08.2000 год. на директора на РМД-Русе и потвърденото с него постановление № 21 от 26.07.2000 г. на началника на Митница - Свищов, с което е наредено да се събере принудително от Александра Игнатова Ковачева от Дряново сумата 1 710 лв. митни сборове поради заемането на безмитно внесения автомобил от починалия й съпруг Михо Рачев Ковачев, който е бил инвалид.
Против това решение на окръжния съд Регионална митни- ческа дирекция - Русе е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му.
Върховният административен съд уважи касационна жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК.
Оплакването, така както е формулирано в касационната жалба, е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Окръжният съд е приел за установено, че Михо Рачев Ковачев, който е инвалид с първа група инвалидност, е внесъл по реда на чл. 4 ПМС № 2 от 1993 г. без мито лек автомобил "Опел кадет" на 28.04.1999 г., че след смъртта му, която е настъпила на 10.03.2000 г. преди да са изтекли три години от вноса, неговата съпруга Александра Игнатова Ковачева /жалбоподателка в производството пред окръжния съд/ е започнала да ползва автомобила. При така установените констатации, окръжният съд е приел, че въпреки заемането на автомобила преди изтичането на 3-годишния срок, жалбоподателката не трябвало да заплаща вносните митни сборове, тъй като бил преминал по наследство.. Това становище на окръжния съд е неправилно.
Инвалидите с определена степен на инвалидност имат право на безмитен внос на автомобили. Внасянето в страната на такива автомобили са вид стока и като такава те попадат под общите разпоредби на митническото законодателство. Поради специфичното си предназначение те се облагат с нулеви мита, като всяка стока, внесена по установения ред безмитно в страната и на основание чл. 88, ал. 1 ЗМ остават под митнически надзор и за тях са предвидени ограниченията във връзка с разпореждането им.
Съгласно чл. 753, ал. 1 ППЗМ стоки, допуснати за безмитен внос на основание съответните разпоредби в закони или приети до 01.01.1999 г. постановления на Министерския съвет, в срок от 3 години от датата на вноса не могат да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне с или без заплащане за цели, различни от предвидените в тези разпоредби. В случай, че автомобилът бъде предмет на подобно действие на разпореждане преди изтичането на 3-годишния срок съгласно ал. 2 на същия член, възниква задължение за заплащане на дължимите митни сборове.
При тези правни положения, следва да се приеме, че митническите облекчения при закупуването на автомобила от съпруга на жалбоподателката, не могат да са предмет на наследствено правоприемство поради това, че са неразривно свързани с личността му на инвалид. Митническите облекчения, които са създадени с оглед личността на инвалида, са преустановили своето действие, след като смъртта на последния е настъпила преди изтичането на 3-годишния срок от закупуването на автомобила. С оглед на това погасява се правото на управление върху автомобила с митническо облекчение, което право починалият инвалид е трябвало лично да упражнява и изпълнява в тригодишния срок от вноса.
Доколкото наследниците на инвалида, починал преди изтичането на 3-годишния срок от безмитния внос на автомобила, са започнали да владеят и ползват този автомобил, налице е наемане по смисъла на чл. 753, ал. 1 ППЗМ, в който случай за същите е възникнало задължението да заплатят вносните митни сборове. Обстоятелството, че наследниците на инвалида запазват автомобила по силата на правото на наследяване, не дава основание за друг извод, защото към тях не преминава правото на безмитния внос на същия автомобил, което право както се посочи, се прекратява със смъртта на инвалида, настъпила преди изтичането на 3-годишния срок от безмитния внос.
При това положение правилно митницата е насочила вземането си към съпругата на инвалида, която след смъртта му, е заела автомобила, внесен с митнически облекчения. Ако жалбоподателката е искала да се освободи от заплащането на митните сборове, тя е имала възможност след смъртта на съпруга си, да изостави автомобила в полза на държавата, при вноса на който митните сборове са били дължими, но той като инвалид е бил освободен от тях.
Като е приел друго окръжният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от ЗМ и ППЗМ, поради което решението му следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 40, ал. 2 ЗВАС, с което да се отхвърли подадената жалба.
По изложените съображения, Върховният административен съд

РЕШИ:


ОТМЕНЯ решението от 16.01.254 от 2001 г. по адм. д. № 254 от 2001 г. на Русенския окръжен съд и место него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Александра Игнатова Ковачева от Дряново против решение № У-44-15-0095 от 16.08.2000 на РМД - Русе и потвърденото с него постановление за принудително събиране на митни сборове № 21 от 26.07.2000 г. на Митница - Свищов, издадено на основание чл. 211 ЗМ.
Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Трендафилов
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Виолета Ковачева
/п/ Мина Атанасова