2020-12-22 0
Николай Младенски,
"NN България"
Застраховката "Живот" е като парашута: ако я нямаш когато ти потрябва за пръв път, вероятно няма да ти дотрябва повторно
В ситуацията на световна здравна криза мнозина се замислят за сключването на застраховка "Живот" като начин за защита на жизнения стандарт на семействата им при влошаване на тяхното здраве.
Това е и основната цел на застраховките "Живот" – да защити тези, които обичаме, в случай че поради болест или смърт вече не сме в състояние да им помагаме финансово. Целта на осигуряването в доброволни пенсионни фондове пък е да защитим себе си, като си осигурим надежден доход за периода след пенсионирането си.
Полагането на грижа за бъдещето на нашите семейства е свързано и с някои преимущества, от които можем да се възползваме тук и сега. Такива допълнителни преимущества от сключването на застраховка "Живот" и осигуряването в доброволен пенсионен фонд, наред с останалите присъщи ползи от тези две услуги, включват:
И така, въпреки, че защитата от принудително изпълнение не би трябвало да е водещият ни аргумент при сключването на застрахователен или осигурителен договор, е добре да знаем за нейното съществуване и обхват.
Принудителното изпълнение е уредена в закона процедура, в рамките на която нашите кредитори (т.е. лицата, на които дължим пари) могат да посегнат върху нашето имущество с цел да удовлетворят вземанията си срещу нас. Тези вземания могат да произтичат от договор (заем, наем, комунални услуги като ток, вода и парно) или от извъндоговорни отношения (данъци, глоби, задължения за издръжка, обезщетения за непозволено увреждане, и др.).
Принудителното изпълнение се осъществява с помощта на специално оправомощени длъжностни лица, наричани "съдебни изпълнители", които могат да са държавни или частни.
Единствено съдебните изпълнители имат правомощията да извършват действия като налагането на запор върху нашите движими вещи и вземания или възбрана върху недвижимите ни имоти с цел удовлетворяване на вземанията на нашите кредитори.
Общото правило е, че кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение в случай, че вземането му е признато по съдебен ред за установено по основание и размер.
Обикновено това означава, че между страните е имало дело, което е завършило с влязло в сила съдебно решение в полза на кредитора. В определени случаи обаче е възможно пристъпването към принудително изпълнение и без воденето на пълнокръвен съдебен процес.
Такъв е случаят, когато основанието и размерът на вземането на кредитора са удостоверени в извлечение от счетоводните книги на банка, спогодба с нотариална заверка на подписите, запис на заповед, и др.
Кредиторът може да насочи изпълнението върху всяка наша вещ или вземане. Изключение от това правило представляват така наречените "несеквестируеми" (т.е. неподлежащи на принудително изпълнение) вещи и доходи.
Уредбата на несеквестируемостта в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) се опитва да намери деликатния баланс между интереса на кредитора да събере вземането си и нашия интерес да можем да задоволяваме своите основни житейски потребности.
Защита от принудително изпълнение (несеквестируемост) съгласно ГПК имат тези вещи, които задоволяват основните ни житейски потребности, например:
Следва да се има предвид обаче, че ако семейното ни жилище е придобито с ипотечен кредит, горепосочената защита не важи по отношение на кредитиралата ни банка (т.е. банката ще може да изнесе жилището на публична продан, ако не обслужваме ипотечния си кредит).
Защитата от принудително изпълнение отпада и в случаите на задължения за издръжка, обезщетения за непозволено увреждане, и задължения по финансови начети.
ГПК обявява за несеквестируеми и част от нашите доходи. Каква е несеквестируемата част от доходите ни зависи от техния размер, както и от това, дали имаме деца, които издържаме, или не.
В случаите, когато месечното ни възнаграждение или пенсия е в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – секвестируема е една трета част от това възнаграждение, ако нямаме деца, и една четвърт част, ако имаме деца, които издържаме.
При месечен доход в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – секвестируемата част е една втора, ако сме без деца, и една трета част, ако имаме деца, които издържаме.
А при размер на месечния ни доход над четирикратния размер на минималната работна заплата – може да бъде секвестирана горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако сме без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако имаме деца, които издържаме.
Както при вещите, така и при доходите, защитата от принудително изпълнение отпада в случаите на задължения за издръжка.
Едно от най-често извършваните изпълнителни действия е налагането на запор върху банкови сметки. В резултат от запора, ние губим правото да се разпореждаме със средствата по сметката си до размера на посочената в запорното съобщение сума на вземането на кредитора. Тази сума включва главница, лихви и разноски. Законът задължава банката, получила запорно съобщение, да ни откаже изплащането на средствата и вместо това да ги преведе на съдебния изпълнител.
Възможно е обаче по наша запорирана банкова сметка да са постъпили доходи, които законът обявява за несеквестируеми.
Правилото в този случай е, че несеквестируемостта на съответния доход се запазва само, в случай че той е "новопостъпил" по банковата сметка – т.е. постъпил е по нея след налагането на запора или не по-рано от един месец преди налагане на запора. Защитата на "старите" доходи (т.е. тези, постъпили по банковата сметка повече от един месец преди налагането на запора) отпада, защото се приема, че те вече нямат характер на "заплата", "пенсия", "обезщетение" и т.н., а на "спестяване".
А спестяванията не са защитени от принудително изпълнение.
Най-сигурният начин да се защитим от принудително изпълнение е да поемаме само разумни и посилни за нас задължения, и да ги изпълняваме навреме, защото в такъв случай съдебните изпълнители никога не биха похлопали на вратата ни.
В същото време е добре да знаем, че за разлика от средствата, спестени по банкови сметки (банковите депозити), натрупванията ни по застрахователни и осигурителни договори са до голяма степен защитени от принудително изпълнение.
Сумите по застраховка "Живот" не са сред доходите, които ГПК сочи като несеквестируеми. Тяхната защита произтича от изричен текст в Кодекса за застраховането, съгласно който "не се допуска принудително изпълнение върху застрахователна сума по застраховки "Живот" и "Злополука".
Тази защита се прилага по отношение на "застрахователната сума" по договора – т.е. на плащането, което застрахователят извършва към нас при настъпило застрахователно събитие (болест или смърт), при което за застрахователя възниква задължение да извърши изплащане на застрахователната сума.
Тя обхваща и застрахователните суми, изплащани при "доживяване" – т.е. при настъпването на падежа на застраховките със спестовен или инвестиционен елемент, което най-често е свързано с достигането на определена възраст от наша страна.
Защитата от принудително изпълнение не обхваща някои други възможни плащания от страна на застрахователя към нас, като изплащането на откупна стойност по договора (при предсрочно прекратяване на застрахователен договор), отпускането на заем или връщането на недължимо преведени застрахователни премии. В противен случай застрахователните договори лесно биха могли да се използват за укриване на средства и увреждане интересите на нашите кредитори.
Защитата на средствата ни в доброволните пенсионни фондове отново произтича не от ГПК, а от специален закон – Кодекса за социално осигуряване, съгласно който "натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигурените лица не подлежат на принудително изпълнение".
Докато средствата се натрупват по индивидуалната ни осигурителна партида (т.е. сметката ни) във фонда, те са напълно защитени от принудително изпълнение. По-сложен обаче е въпросът какво става с тях след изплащането им. Отговорът до голяма степен зависи от основанието, на което са изплатени.
Така например, ако получаваме от фонда пенсионно плащане, бихме могли да се позовем на общата защита, която ГПК предоставя на доходите от пенсия до определен размер.
Ако обаче сме получили средствата преди придобиване право на пенсия, те ще бъдат третирани като „спестявания“ и ще подлежат на запор след постъпването им по нашата банкова сметка.
Както става ясно, можем да сме спокойни, че парите ни са защитени от принудително изпълнение, докато се натрупват по застрахователните и осигурителни договори.
Защитени са и тогава, когато се изплащат за целите, за които са натрупвани, а именно – да помогнат на нас или на близките ни да посрещнат финансовите затруднения, свързани със смърт, болест или старост. А това са цели, за които си заслужава да се помисли отрано.
49%
51%
1842 гласували
• GDPR продукти
• Правен софтуер
• Онлайн книжарница
• Училищна СТЕМ среда
• Bulgarian Laws in English
