Промените в ЗППЦК

[Анонимен]

Статията е публикувана в днешния брой на в-к "Пари"


Поставя се на изпитание цялостната стопанска практика на публичните дружества

АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ: ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДЛАГАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА - ЗА ЕДНИ ЗАЩИТА, ЗА ДРУГИ ПРЕЧКА В ДЕЙНОСТТА

Асоциацията на индустриалния капитал в България, Държавната комисия по ценни книжа и в. ПАРИ започват съвместна дискусия за промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа и конкретните проблеми и казуси, свързани с неговото прилагане.
С ПРИЕМАНЕТО на промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ - ДВ, бр. 61 от 21 юни 2002 г., бе направена съществена стъпка към защита правата на миноритарните акционери в публичните дружества. Заедно с това законът поставя на изпитание цялостната стопанска практика на публичните дружества и в частност на холдинговите компании в България, формирала се в последното десетилетие. По-долу ще бъдат маркирани само част от проблемите във връзка с приложението на ЗППЦК.
Чл. 114, ал. 1 въведе доста тежка процедура при сключване от публично дружество на сделки, които надвишават 2 на сто от активите му, когато последното ги сключва със заинтересувани лица - предварително одобрени от общото събрание на публичното дружество. Доколкото в стопанската практика се срещаха случаи на "източване" на дъщерни дружества чрез търговски сделки, може да се приеме, че промяната е резонна. Не така стоят нещата обаче при специфичен кръг сделки, извършвани от холдинговите публични дружества. Повечето от бившите приватизационни фондове към момента са публични дружества, осъществяващи дейността си под търговскоправната форма на холдинг. Една от основните дейности на холдинга е кредитирането на дъщерните си дружества и привличането на депозити от тях, както и извършването на широк кръг от консултантски услуги спрямо своите дъщерни дружества - правни, счетоводни, одиторски, маркетингови, рекламни и др. Но докато законодателят е предвидил кредитирането като едно от изключенията от горната разпоредба /чл. 114, ал. 8, т. 2/, привличането на депозити и консултантски услуги по отношение на дъщерните дружества са категория сделки, подчинени на общия режим на чл. 114, ал. 1 б. Излишно е да споменаваме стопанската целесъобразност на горните две дейности - ефективно управление на финансовите ресурси в рамките на една структура и ползването услугите на квалифицирани специалисти от "централата" по широк кръг въпроси. В тази връзка е и предложението ни за допълване на чл. 114, ал. 8, т. 2 с горните две дейности.
Праговете за сделки, над които се изисква одобрение от общото събрание на публичното дружество /чл. 114, ал. 1/, най-общо казано, са три: над 1/3 от активите - при разпоредителни сделки с дълготрайни активи в полза на трети несвързани лица /т. 1/ или при възникване на задължения /т. 2/ или вземания /т. 3/ към едно незаинтересувано лице или свързани с него лица; над 2 на сто от активите - при разпоредителни сделки с дълготрайни активи в полза на заинтересувани лица /т. 1/ или при възникване на задължения към заинтересувани лица /т. 2/ и над 0.2 на сто - при възникване на вземания на публичното дружество към заинтересувани лица /т. 3/. В трите по-общи хипотези на чл. 114, ал. 1 прави впечатление, че в т. 2 и 3 задълженията и съответно вземанията на публичното дружество се преценяват с оглед едно лице или свързани лица. Това ограничение липсва в т. 1, буква А - разпоредителните сделки се преценяват с оглед всички останали лица, и въпреки изричната разпоредба на ал. 4 на чл. 114 създава възможност за различни тълкувания. В тази връзка "кумулирането" на стойностите на отделните сделки за достигането на праговете, посочени по-горе, с оглед на кои лица се преценява - на всички трети лица или само на едно лице и свързани с него лица? Кое е наложило "пропуска" в т. 1? Кое е наложило повтарянето на кръга на лицата - веднъж в чл. 114, ал. 1, т. 2 и 3 и след това в ал. 4 на същия член, доколкото "кумулирането" на сделките е обект на регулиране от ал. 4 на чл. 114?
Увеличаване капитала на публично дружество. Ограниченията за одобрение от общото събрание на публичното дружество в чл. 114, ал. 1 важат за всички сделки, не само за търговските. В тази връзка може ли да се приеме, че увеличаването на капитала е сделка макар и с усложнен фактически състав? Ако се приеме, че е сделка, стига се до абсурдното положение мажоритарният акционер в публичното дружество да няма право да гласува в общото събрание, на което се взима решение за увеличаване на капитала /чл. 114 а, ал. 3/, т. е. важни решения, като капитализация на дружеството или дори "спасяването" му, ще се вземат без участието на мажоритарния акционер и ще останат на "благоволението" на миноритарните, в болшинството от случаите непрофесионални инвеститори акционери. В тази връзка е и предложението за добавяне на уточнението "търговски" за кръга от сделките по чл. 114, ал. 1 или друго подходящо уточнение.

ТЪРГОВО ПРЕДЛАГАНЕ
Едно публично дружество може да бъде отписано от регистъра на публичните дружества към ДКЦК, след като главният акционер сам или заедно със свързани с него лица придобие повече от 90% от капитала на публичното дружество и отправи предложение за търгово предлагане към останалите акционери. Тълкуванията по-долу поставят под съмнение "жизнеността" на разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 3 /предпоставки за отписване на публичното дружество/ с оглед защитата правата на миноритарните акционери и спазване общите принципи на търговото предлагане. Предпоставките за отписване на публичното дружество са: да е осъществено търгово предлагане по чл. 149 а и: а. акционери, които притежават най-малко 1/2 от общия брой на акциите - обект на търговото предложение, са приели търговото предложение, или б. общото събрание на дружеството е взело решение за отписването му с мнозинство 1/2 от представения капитал; в представения капитал не се включват акциите, които търговият предложител е придобил преди регистриране в комисията на търговото предложение по чл. 149 а, ал. 1; търговият предложител гласува само с акциите, които е придобил в резултат на това търгово предложение и след това. Ще онагледим с пример: фирма А притежава 67% от капитала на публичното дружество, фирма Б /свързано лице с А/ притежава 23.01% от капитала и миноритарен акционер С притежава 9.99%. А прави търгово предложение за закупуване на акциите към всички останали акционери. Логично би било търговото предложение да бъде отправено само към несвързаните лица. Защо? Да приемем, че С не приема търговото предложение, защото цената на акциите е много ниска. Свиква се общо събрание, на което с гласовете на Б-свързано лице /23.01%/, които са повече от 50% от присъстващия на събранието капитал, се взима решение за отписване на дружеството.Търговият предложител няма право да гласува. Налице е пример за манипулиране на търговото предложение от страна на мажоритарния акционер. Възможен е и друг вариант - дружество, контролиращо над 90% от капитала на публично дружество, даващо си сметка, че търговото предложение няма да бъде прието заради ниската цена, да прехвърли повече от 10% от акциите си на свързани лица, което действие от своя страна ще му даде възможност да отпише публичното дружество от регистъра към ДКЦК, даже и ако търговото предложение не се приеме. Възможна е и хипотезата само свързаните лица да приемат търговото предложение и отново ще са налице предпоставките за отписване. Идеята на законодателя е била на общото събрание, когато се гласува решение за отписване, да се гласува само с акциите обект на търгово предлагане или миноритарните акционери сами и доброволно да вземат решение за отписване на дружеството.

НАЛИЦЕ ЛИ Е ЗАКОНОДАТЕЛЕН ПРОПУСК, ИЛИ НАИСТИНА ИДЕЯТА НА ЗАКОНОДАТЕЛЯ Е БИЛА СВЪРЗАНИТЕ ЛИЦА ДА ИМАТ ПРАВО ДА ГЛАСУВАТ СЛЕД ОТПРАВЕНО ТЪРГОВО ПРЕДЛОЖЕНИЕ?
Търговото предлагане към кого се отправя - към всички останали акционери или само към акционерите несвързани лица? И накрая два казуса с молба за отговор от ДКЦК: Фирма А е публично дружество и е дъщерна компания /заинтересувано лице/ на холдинг Б, последният също публично дружество. Фирма С е непублично дружество и е дъщерна компания /заинтересувано лице/ на холдинг Б. Фирма А е предоставила като обезпечение недвижим имот по кредит, теглен от фирма С, който е на стойност над 2 на сто от активите на А. Обезпечението е предоставено преди влизането в сила на промените в ЗППЦК от юни 2002 г. Фирма С предоговаря с банката условията и падежите по кредита. Следва ли общото събрание на А да одобри обезпечението по предоговорения кредит, имайки предвид, че първоначалният кредит е сключен преди влизането на промените в ЗППЦК през юни 2002 г.?
Фирма А е холдинг публично дружество. Фирма Б е фирма непублично дружество и притежава над 25% от акциите на фирма А. А продава на трето незаинтересувано лице акциите си във фирма С. Последното е дъщерно дружество на А. Стойността на сделката е над 1/3 от активите на А. Сделката се нуждае от одобрение от общото събрание на А. Фирма Б има ли право да участва в гласуването в общото събрание, при положение че е заинтересувано лице?
От името на АИКБ благодарим на членовете и служителите на ДКЦК, които се отзовават на всички запитвания във връзка с тълкуването на ЗППЦК и по този начин помагат съществено на публичните дружества и на техните ръководства в тази нова за българската действителност стопанска практика.
Пари 2/12/2002

[Анонимен]

Увеличаването на капитала сделка ли е?
При публичните дружества мажоритарният акционер, който увеличава капитала няма да може да гласува в ОС? - чл.114а, ал.3 ЗППЦК
Тези публични дружества, които са увеличили капитала в нарушение на това изискване - сделката нищожна ли е или унищожаема?