Преглед по реда на надзора

[jordansim]

Здравейте,имам въпроси.
През 2007 г заведох дело за обявяване на нищожност на сделка с имот,в който съм съсобственик с 1/3.
Окръжен съд излезе с определение,че нямам правно основание да искам нищожност на сделката.ВКС с решение потвърди определението на ОК.Съд,като казва,че нямам правно основание защото не съм страна по сделката,нито наследник.
1.Мога ли да обжалвам пред 5-членен състав?(делото се води по стария ГПК)
2.Съсобственоста не ми ли дава правно основание?След като е заведено и дело за делба(2006).
3.Ако сделката с имота е нищожна,от къде черпят права лицата завели делото за делба.

[bebitor]

Този институт- преглед по реда на надзора, от доста време не съществува. За Вас нещата са приключили до тук. Не излагате данни по казуса, но интуицията нещо ми подсказва, че може би сте сбъркали вида недействителност в претенцията си...

[jordansim]

Делото е по чл.26,ал.2,пр 4-липса на основание.

[jordansim]

Д елото е по чл.26,ал.2,пр 4-липса на основание.Става въпрос за дублиран акт за издръжка и гледане.

[bebitor]

Какво означава дублиран? Вие имате нотариален акт за гледане и издръжка, а прехвърлителят после (или преди това) е сключил още един такъв с други хора, така ли?

[jordansim]

М/у едни и същи лица има два акта за издръжка и гледане,първият е за задължение на едната страна да гледа и издържа прехвърлителя с/у имот,а другия е за същото нещо, с изброени конкретни деиности но за друг имот.Именно втория акт оспорвах.

[bebitor]

Ще ви разочаровам, но наистина Вие не сте сред лицата, които имат право на иск. Това, че сте съсобственик, Ви дава права по чл. 33 от ЗС, но само при продажба, а не при друг вид сделка с имота. Не участвате и в сделките... Няма как да стане.

[sarbijanac]

Браво Миме !Камъка си тежи винаги на мястото !

[jordansim]

Не съм юрист и може би за това ми е странно,но...ако сделката е нищожна и не поражда правни последици това трябва да се отнася до всички,а не само до участниците в сделката и наследниците.Такива сделки могат да нанесат щети и на трети страни.За това всеки с/у когото са насочени правни действия въз основа на нищожен договор ,може да противопостажи тая нищожност.Съдът би трябвало изрично да се занимава с това дали договора е нищожен или не,а не с други въпроси.

[sunrise]

А сигурен ли сте,че се касае точно за нищожност на сделката , а не за нещо друго.
Основанията за нищожност са определени в ЗЗД.

[jordansim]

Да,по ЗЗД е иска,по-нагоре пише членожете,алинеите.Точно това исках,съдът да се произнесе по нищожноста-има ли я,няма ли я?Явно така се постъпва когато едно дело трябва да се забатачи.Аколкото до другото-може съда да е" мотивиран "много добре.

[error]

Явно така се постъпва когато едно дело трябва да се забатачи.Аколкото до другото-може съда да е" мотивиран "много добре.

Такива "предположения" са ми любими. Обикновено са плод на правно невежество.

[bebitor]

Ето, пак съдът виновен! Няма как съдът да се произнесе по основателността на един иск, щом той е недопустим!

За това всеки с/у когото са насочени правни действия въз основа на нищожен договор ,може да противопостажи тая нищожност.

Даже сам си отговаряте на въпроса. Вие из между кръга лица ли сте, срещу които има действие този договор? Как и по какъв начин Ви засяга, как тази сделка е насочена срещу вас? Какъв е Вашият правен интерес?
Искът за обявяване на нищожност е установителен, действие срещу всички имат решенията, постановени по конститутивни искове.

[jordansim]

Към error:По-горе писах ,че не съм юрист,така че може и да си прав.Но изглежда имам основание да правя тия "предположения" .

"Интерес от предявяване на УИ – макар, че интересът е ППредпост. за предявяване на всички искове, чл. 97(1) изрично подчертава изискване за интерес от предявяване на иска, като предпоставка за допустимост на УИ. За да съществува интерес от УИ е необходимо и достатъчно претендираното от ищеца право да бъде оспорено или да бъде претендирано. Оспорването или неоснователното претендиране на едно гражданско право поражда интерес от искова защита, именно затова съществува и разпоредбата на чл. 97(1).
Обстоятелството, какво становище ще вземе ответникът по иска - дали ще оспори претендираното от ищеца право или ще претендира право, което ищецът отрича, не е определящо за наличието на интерес. В такива случаи нужда от доказване на интерес не съществува. Дори когато ответникът признае иска, с това интересът от предявения УИ също не отпада. Защото за него е решаващо извън съдебното оспорване.
Излишно е да се доказва интерес от УИ във всички случаи, когато се касае за предвидени в самия закон УИ - например: иск за търсене и оспорване на произход - СК.
По такива изкове ГПК урежда особено исково производство. Това са случаите, когато законодателят изрично е признал наличие на интерес, на оня, който би предявил иска. Аналогично в чл. 97(3,4) са посочени възможности за предявяване на УИ; в чл. 252, 254, 255, 336 и 359, във връзка с незаконосъобразното принудително изпълнение, когато съдия-изпълнителят е засегнал материални права неоснователно в процеса на изпълнението, законът е предвидил искове по тия разпоредби.
! Липсва интерес от УИ, когато спорното материално право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск. Следователно УИ е субсидиарна форма за защита спрямо тези права, които може да са предмет на други искове. Тя влиза в действие, когато те са недопустими.
Кой е надлежна страна по УИ ? - свързва се с въпроса за интереса - всеки, който има интерес от установяване на действителното правно положение може да предяви УИ, т.е. има право на УИ. От друга страна заинтересуван да предяви УИ е именно този, чието право се засяга от правен спор - това обаче не е само носителят на спорното право, който може да предяви положителен УИ. Легитимиран е този, чието право е накърнено от право, претендирано от друго лица. /длъжник, срещу който кредиторът е насочил едно несъществуващо притезание/.
Надлежният ответник по УИ се определя от интереса. При отрицателен УИ надлежен ответник е винаги носителят на отричаното с иска право. Извод: надлежен ответник е оня, който е предизвикал правния спор по различен начин - накърняване или неоснователно оспорване правото на ищеца.
Особеното при правото на УИ се състои в това, че с него се ползват и лица, които не са субекти на конкретно ПО, предмет на УИ, без да имат качеството на процесуални субституенти. УИ се характеризира с най-широк кръг от надлежни страни, спрямо другите искове. Интерес имат не само субектите на спорното правоотношение, но и всички ТЛ, чиито права зависят от съществуването или не на това ПО.
Видове УИ – два вида:
· Положителен УИ - когато целта на иска е да се установи съществуването на спорното право; когато правния спор е предизвикан с отричане или накърняване правото на ищеца. Такъв иск е например: искът на взискателя по чл.252, че неговото вземане съществува; иск на съпругът, че между него и партньорът му съществува правоотношение и др.
· Отрицателен УИ – когато целта на иска е да се установи не съществуването на спорното право; когато правния спор е предизвикан с неоснователно претендиран от ответника на едно право, което не му принадлежи, или което съдът може да докаже /по иска на ищеца/, че не съществува. Такъв иск е например: искът, че вземането на взискателя не съществува; иск, че между страните по иска не съществува брачно правоотношение и др.
Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен иск. Всичко зависи от това, коя от страните ще вземе инициативата за съдебно решаване на спора. Делата по двата иска са тъждествени, тъй като се отнасят до решаването на един и същ спор. Искът ще е положителен, когато е предявен от страната, която твърди съществуването на спорното право и отрицателен, когато е предявен от страната, която отрича съществуването на спорното право.
Относно тежестта на доказване - тя е върху т.нар. правоимащ – който твърди, че му принадлежи едно право /важи формулата - когато аз твърдя едно право - аз доказвам; когато оспорвам факти, които, обаче, твърди ответникът - той трябва да ги докаже/. "
Към bebitor:До колкото разбрах от цитата по-горе,може и да не си страна по сделката или наследник и пак да имаш право на установителен иск,достатъчно е да има правни действия с/у теб.Завеждането на иск за делба безспорно е такова действие,това обуславя и правния ми интерес.

[bebitor]

Завеждането на иск за делба безспорно е такова действие,това обуславя и правния ми интерес.

Не е така. Производството по делба има за цел да ликвидира съсобствеността. Всеки ще получи дял, съобразно квотата си на собственост. Правен интерес бихте имали, ако за Вас съществуваше някаква възможност да бъдете собственик на нещо повече от това, което имате, ако не бяха тези ДГИ /най-просто казано/.
Правната самодейност никога не е за препоръчване.

[jordansim]

"Не е така. Производството по делба има за цел да ликвидира съсобствеността. Всеки ще получи дял, съобразно квотата си на собственост. "
Ами май ще си дойдем на думата.Ако сделкита е нищожна,каква собственост има ищеца по делбата,че да дели.Според Вас,ако някой иска да дели ,Вие неможете да му кажете,че неможе да дели ,защото актовете му са нищожни и на практика няма собственост,респективно няма съсобственост и няма въобще какво да дели с Вас.
А още по-лошото е ,че ако се приеме Вашата теза,всеки който не е Ваш роднина или не е участник в сделки с Вас,може да иска делба на кое да е основание и Вие няма да можете да се защитите по никакъв начин.

[sarbijanac]

Има съдебна практика относно нищожноста и унищожаемоста.Продажбата и дарението на чужда вещ не представлява нищожна сделка.
Засегнатия собственик може да реализира правата си с исковете за собственост.

В делбата е допустимо установяване и оспорване правото на някой от съделителите да учавствува.

И с това правото на авантаджийски консултации се изчерпва.

[jordansim]

sarbijanac,не се излагай.Дарението на чужда вещ води след себе си нищожност, докато продажбата не.Тук иде реч за съвсем други неща.Прочети по-внимателно и ако имаш нещо да добавиш тогава пиши

[sarbijanac]

sarbijanac,не се излагай.Дарението на чужда вещ води след себе си нищожност, докато продажбата не.Тук иде реч за съвсем други неща.Прочети по-внимателно и ако имаш нещо да добавиш тогава пиши

Решение № 203 от 23.VI.1995 г. по гр. д. № 1336/95 г., II г. о., докладчик съдията Мата Бояджиева
Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 9/1996 г., стр. 24
чл. 26 и сл. ,

чл. 226 ЗЗД

Дарението на чужд имот не е нищожно и не подлежи на унищожаване.

-------------------

Явно и тая лелка от ВКС,според твоите представи яко се е поизложила

[bebitor]

sarbijanac, остави го. Човекът чете правна литература, само че я тълкува както дявола евангелието... Не можеш да го убедиш нито ти, нито аз, нито ВКС, нито който и да било, в каквото и да било, различно от неговото. Така че, аз бях до тук, не ми е интересно. Лека нощ!